Стотици хиляди по улиците на Будапеща: Унгария пред съдбоносен избор

🇭🇺 Стотици хиляди хора изпълниха улиците на Будапеща в неделя, докато двата политически лагера провеждаха паралелни митинги по случай националния празник на Унгария. Те предложиха коренно различни визии за бъдещето на страната само четири седмици преди решителните избори за парламент.

В противоположните краища на столицата премиерът Виктор Орбан и неговият опонент, опозиционният лидер Петер Мадяр, говориха пред огромни тълпи, отбелязвайки годишнината от Унгарската революция от 1848 г. – ден, свързван с националната независимост и политическото неподчинение.

Посланията им обаче трудно биха могли да бъдат по-различни. Докато Орбан посвети цялата си предизборна кампания на войната в съседна Украйна и мястото на Унгария в ЕС, Мадяр представи вота като референдум за бъдещето на страната и нейната демократична посока.

Вотът на 12 април може да преначертае отношенията на Унгария с ЕС и да повлияе на единството на блока по отношение на подкрепата за Украйна на фона на пълномащабната руска инвазия. Двата митинга, посетени от екип на Kyiv Independent, разкриха една все по-разделена страна.

„Не искам да се бия за Украйна“

Орбан, чиято партия „Фидес“ е на власт от 2010 г., се обяви против помощта за Украйна и блокира усилията за нейното членство в ЕС. Неговото управление е белязано от отстъпление от демокрацията и рязко влошаване на отношенията с Брюксел.

Правителственият митинг „Поход на мира“ се събра на площад „Кошут“ в близост до сградата на парламента. Орбан и най-близките му съюзници произнесоха речи пред ликуващото множество. Участниците в шествието носеха плакат с надпис: „Няма да бъдем украинска колония“.

От трибуната унгарският премиер отправи предупреждение срещу предполагаеми опити родината му да бъде въвлечена във война, заявявайки: „Нашите синове няма да умират за Украйна, а ще живеят за Унгария“. Освен това той обвини Брюксел в опит да наложи външен контрол върху страната и призова поддръжниците си да не позволяват идеалите на революцията от 1848 г. да бъдат заменени от това, което той нарече „чужда намеса“.

„Виждате ли това, украинци? Виждаш ли това, Зеленски?“, попита Орбан, посочвайки огромната тълпа. „Това е 1000-годишната държава на унгарците и вие си мислите, че с петролна блокада и изнудване можете да ни уплашите?“

Унгарският премиер многократно обвини опозиционната партия „Тиса“ в заговор с Украйна за въвличане на Унгария във войната. 24-годишният Гергьо, присъстващ на митинга на „Фидес“, сподели, че е притеснен от гласовете в ЕС, „които се подготвят за война“.

„Изобщо не сме подготвени сме за война; ЕС и НАТО са напълно неподготвени за война с Русия. Не искам да се бия за Украйна“, заяви той. За отношенията с Русия, Гергьо допълни: „Трябва да сме приятелски настроени към Русия; реално нямаме избор“, визирайки енергийната зависимост на страната от Москва.

Унгария, която няма излаз на море, разчита силно на руски петрол и газ – зависимост, която се задълбочи по време на войната. Агнеш, поддръжница на Орбан, изрази опасение, че ако той не бъде преизбран, „синовете ни ще бъдат завлечени на украинския фронт“. Тя изрази и възмущение от скорошни изказвания на президента Володимир Зеленски към Орбан, възприети от мнозина като лична заплаха.

„Украинският президент трябва да се срамува. Как смее да заплашва премиера на друга страна? Дори Хитлер не е правил такова нещо“, негодува тя. Според нея опозицията Мадяр е „контролиран от чужбина“, а „Зеленски му казва какво да прави“.

Без да има доказателства, Орбан обвини опозицията в сътрудничество с Украйна за въвличане на страната във войната. От „Тиса“ изключиха сценарий за изпращане на унгарско оръжие и войници, но Мадяр открито назова Русия като агресор – в контраст с близката до Кремъл реторика на настоящия премиер.

Нарастващо напрежение

Кампанията протича в напрегната атмосфера. Мадяр обвинява Кремъл, че подкрепя кампанията на Орбан чрез методи за дезинформация, тествани в Молдова. Улиците на столицата са осеяни с антиукраински билбордове и плакати, които изобразяват Зеленски – понякога просещ пари, понякога заобиколен от служители на ЕС или самия Мадяр.

Напрежението между Киев и Будапеща ескалира заради спор за нефтопровода „Дружба“, който доставяше суров петрол от Русия до Унгария и Словакия през Украйна. Той е извън строя от края на януари поради руски удар срещу Западна Украйна. Будапеща и Братислава обаче обвиниха Киев в умишлено спиране на транзита по политически причини.

В отговор Орбан блокира 20-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия и заем от 90 млрд евро за Киев – ходове, които се превърнаха в негова редовна стратегия. Отношенията се влошиха още повече този месец, след като властите в Унгария за кратко отвлякоха и експулсираха група служители на украинска банка, присвоявайки повече от 80 милиона долара в брой и злато, тиражирайки като обяснение съмнения в пране на пари.

Митинг за промяна

На фона на международното напрежение, опозицията се опита да насочи фокуса си към вътрешните промени. Партия „Тиса“, която има крехка преднина пред „Фидес“ в проучванията, проведе своя „Национален митинг за промяна“, който премина от площад „Деак Ференц“ до Площада на героите.

Под ръководството на Мадяр партията бележи бърз възход от 2024 г. насам, подхранвана от недоволството от корупционните скандали във властта и  високите разходи за живот. Мадяр определи своето движение като прекъсване на годините на корупция и изолация при Орбан.

„На 12 април ще постигнем победа толкова голяма, че ще се вижда не само от Луната, но и от Кремъл“, заяви опозиционният лидер, отправяйки критики към неправомерната употреба на публични средства на премиера, както и неговото икономическо управление.

По време на своята кампания за изборите Мадяр обеща да изкорени корупцията, да стабилизира отношенията с партньорите от ЕС и да сложи край на енергийната зависимост от Русия, докато в същото време навигира по темата за Украйна много внимателно.

„Унгария наистина е на кръстопът – дали принадлежим към Европа, или се връщаме назад във времето към не особено приятелския Изток“, сподели Каталин, поддръжничка на „Тиса“.

Юшченко към Орбан: „Ти предаваш паметта на собствения си народ“

🇺🇦✍️🇭🇺 Третият президент на Украйна Виктор Юшченко се обърна с отворено писмо към унгарския премиер Виктор Орбан, призовавайки го да подкрепи Украйна.

„Викторе, погледни тази снимка. Стоим един до друг във времена, когато бъдещето на нашия регион ни изглеждаше общо, ясно и светло. Тогава заедно вярвахме, че свободата не е просто дума, а най-висшият дар, за който си струва да се борим. Помня те различен. Помня лидер, който разбираше цената на достойнството и знаеше какво е освобождение от имперския гнет“, написа Юшченко във Facebook заедно със снимка от среща с Орбан през 1999 г.

Той отбеляза, че Украйна се бори, защитавайки не само себе си, но и Европа, включително Унгария.

„Днес гледам действията ти и се питам: къде изчезна онзи Виктор? Как стана така, че човекът, видял зараждането на свободна Унгария, днес припява на сили, които искат да унищожат свободата на съседа? Днес Украйна кърви за същите ценности, за които някога дискутирахме на масата за преговори. Ние защитаваме не само своята земя, ние защитаваме спокойствието и на твоята страна, както и на цяла Европа. Политиката не е само цифри, изгода или газ. Тя е преди всичко ценности. Когато заставаш на страната на агресора, ти предаваш не само Украйна – ти предаваш паметта на собствения си народ, който знае какво означават съветските танкове по улиците на Будапеща“, подчерта бившият президент.

Той призова Орбан „да се върне към светлината, към истинското европейско братство, където се цени честта, а не съмнителните политически сделки“.

Унгария, в лицето на премиера Виктор Орбан и дипломат номер едно Петер Сиярто, многократно показва благосклонно отношение към Кремъл и критикува Украйна. От началото на пълномащабната руска инвазия официална Будапеща прави изявления, противоречащи на общата позиция на ЕС за подкрепа на Украйна. Тя се обяви и против влизането на Украйна в Европейския съюз.

Напоследък отношенията между Украйна и Унгария значително се влошиха, след като Орбан обвини остро украинските власти в умишлено забавяне на ремонта на нефтопровода „Дружба“, повреден при руски удари по енергийни обекти в Украйна. През този транспортен коридор Унгария, както и Словакия, получават нефт от Русия.

Словакия и Унгария блокират 20-ия пакет санкции срещу Русия и отпускането на 90 млрд евро кредит за Украйна, за който лидерите на ЕС се разбраха на срещата на върха през декември. Двете страни обещават да запазят ветото си, докато не се поднови транзита на руска суровина по „Дружба“.

По-рано този месец в Будапеща бяха задържани седем украински граждани, служители на държавната „Ощадбанк“, които са пътували с два инкасо автомобила между Австрия и Украйна. Инкасаторите бяха освободени скоро след това, но средствата и ценностите, които са превозвали (40 милиона долара, 35 милиона евро и 9 кг банково злато), все още остават в Унгария. Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че властите имат въпроси за превоза на пари в брой през територията на страната и ще „проведат щателно разследване“. В отговор украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че „такива действия трябва да се наричат с истинските им имена: държавен тероризъм“.

През април в Унгария предстоят парламентарни избори, за които все още никой не прави категорични прогнози, въпреки че социологическите проучвания дават известно предимство на опозицията пред партията на Виктор Орбан. В международната преса се появиха публикации, че Кремъл работи по всякакъв начин за преизбирането на Орбан и успеха на неговата партия „Фидес“, включително с политтехнолози, изпратени на терен.

Унгария е взела за „заложници“ седем украински граждани в Будапеща!

❗️ИЗВЪНРЕДНО: Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига заяви, че Унгария е взела за „заложници“ седем украински граждани в Будапеща и поиска тяхното незабавно освобождаване.

Задържаните мъже са служители на държавната „Ощадбанк“. Те са транспортирали парични средства в брой между Австрия и Украйна с бронирани банкови автомобили като част от рутинни операции между държавни банки.

Киев твърди, че НЕ знае каква е причината за тяхното задържане, в какво състояние се намират или дали имат възможност да се свържат с когото и да било. Сибига описа действията на Унгария като „държавен тероризъм и рекет“. Той допълни, че Украйна вече е изпратила дипломатическа нота с искане за освобождаването им и ще се обърне към ЕС за оценка на ситуацията.

Орбан и Путин са разговаряли по телефона.

🇭🇺📞🇷🇺 Унгарците, служили в украинската армия и попаднали в руски плен, са били основна тема на разговор между държавните глави на Унгария и Руската федерация, съобщиха от пресслужбата на Кремъл след телефонен разговор, проведен по-рано днес.

Унгарският премиер Виктор Орбан, считан за най-близкия до Москва лидер в ЕС, проведе разговор с руския президент Владимир Путин на фона на ескалиращо напрежение между Киев и Будапеща. Двамата обсъдиха „унгарски граждани, които са били мобилизирани във въоръжените сили на Украйна и впоследствие пленени като военнопленници“, се посочва в изявлението на пресслужбата на Кремъл. Киев и Москва проведоха множество размени на военни и цивилни по време на пълномащабната война.

Важно е да се подчертае, че единствено мъже с украинско гражданство подлежат на мобилизация, а двойно гражданство не се признава от законите на страната. Напоследък Унгария изостри критиките към усилията за мобилизация във Въоръжените сили на Украйна, подчертавайки, че те засягат и етнически унгарци.

Около 80 000 етнически унгарци живеят в Закарпатска област, най-западния регион на Украйна. Около 670 военнослужещи от унгарския етнос са служили във въоръжените сили към декември 2025 г.

Унгария многократно обвини украинската държава в дискриминация към унгарското малцинство, предимно с езиковите закони – твърдение, което властите в Киев отхвърлят.

Според пресслужбата на Кремъл двамата лидери са обсъдили още споразуменията, постигнати по време на срещата им в Москва миналия ноември, както и ситуацията в Иран и възможните последици за енергийните пазари.

„Владимир Путин похвали принципната позиция на Унгария в подкрепа на разрешаването на конфликта чрез политически и дипломатически средства, както и цялостния ѝ ангажимент към провеждането на балансиран и суверенен курс в международните отношения“, заявиха от Кремъл, имайки предвид войната в Украйна.

Докато унгарският лидер все още не е коментирал разговора си с Путин, той възприема все по-враждебна реторика спрямо Украйна, която обвини в умишлено прекратяване на доставките на руски петрол за Унгария и Словакия по тръбопровода „Дружба“. Украйна от своя страна заяви, че трасето се намира в ремонт поради руски удар в Западна Украйна в края на януари.

„Днес призовах председателя на Европейската комисия да наложи спазването на споразуменията, които задължават Украйна да позволи транзита на петрол през петролопровода Дружба“, заяви днес Орбан.

В отговор на прекратяването на петролните доставки Унгария блокира заем от ЕС за Украйна в размер на 90 милиарда евро и заедно със Словакия – 20-ия пакет от европейски санкции срещу Русия.

Всичко това идва в момент, когато партията на Орбан „Фидес“ изостава от опозиционната „Тиса“ на Петер Мадяр в прогнозните резултати преди парламентарните избори през април.

Орбан разполага войски в енергийни обекти заради опасения от „заплаха“ от Украйна

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан обяви набор от мерки за укрепване на защитата на енергийната мрежа в отговор на това, което той описа като подготовка, водена от Украйна, за „последващи действия за спиране работата на унгарската енергийна система“. Както обаче съобщи местното издание hvg днес, премиерът не е предложил конкретни детайли, източници или доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Изявлението дойде след консултации с ключови министри, сред които неговия съветник по национална сигурност и представители на отбраната. Орбан посочи, че ходът е реакция на това, което възприема като високи заплахи от страна на Украйна, насочени по-конкретно към енергийните системи на Унгария.

Думите на Орбан бяха предшествани от напрежение около нефтопровода „Дружба“ – критична енергийна артерия както за Унгария, така и за Словакия. Тръбопроводът беше спрян след руска атака с дронове през януари 2026 г. и се превърна във фокусна точка на дипломатически спорове, при което Унгария обвинява Украйна за прекъсването, докато Украйна посочва руската агресия.

Говорителят на Министерство на външните работи на Украйна Георгий Тихий уточни, че удар е повредил „критично оборудване“, което е направило изпомпването невъзможно, и заяви, че Унгария е била информирана за причината още същия ден.

„Украйна подготвя следващи действия за прекъсване на работата на унгарската енергийна система“, заяви Орбан. „Разполагаме войници близо до енергийни обекти и увеличаваме полицейските патрули на ключови електрически централи, подстанции и центрове за управление, за да предотвратим нападения.“

Орбан разпореди забрана на полетите с дронове в област Саболч-Сатмар-Берег, което демонстрира още веднъж предполагаемите опасения за въздушни заплахи. „Унгария не може да бъде изнудвана“, подчерта той, изтъквайки необходимостта от стабилна отбрана срещу външни заплахи.

Позицията на унгарските власти относно предполагаеми опити на Украйна да влияе или да саботира енергийната му мрежа беше подсилена от Антал Роган, политически съветник на Орбан, който обсъди заплахата от украински действия в поредица от интервюта по-рано тази седмица.

Роган предположи, че Украйна може да е отговорна за бъдещи атаки срещу енергийните системи на Унгария, като по този начин налага нуждата от засилени мерки за сигурност, според hvg. Те включват не просто подсилване на физическата защита около енергийните активи, но и създаване на координационен орган, натоварен с прилагане на специфични действия за защита на основните услуги.

По-рано Унгария привика украинския посланик в Будапеща заради това, което описва като опити за намеса на Киев в парламентарните избори в страната.

„Днес извикахме посланика на Украйна в МВнР в Будапеща. Няма да толерираме никаква намеса в изборите в Унгария, включително опитите на Украйна да повлияе на резултата и да се намеси в изборния процес в полза на партия Тиса“, написа външният министър Петер Сиярто. Той обвини Киев в провеждане на „открита, безсрамна и агресивна кампания за намеса“, целяща да подкрепи опозиционната партия „Тиса“, като добави, че бъдещето на Унгария „може да бъде решено само от унгарския народ“ и че Будапеща ще „защитава суверенитета ни с всички възможни средства“.

ЕС обмисля варианти за заобикаляне на ветото на Унгария.

🇪🇺 Европейският съюз обмисля начини да заобиколи ветото на Унгария върху предложения заем за Украйна в размер на 106,1 милиарда долара. Според публикация на Politico от 25 февруари обаче, официалните лица се опасяват, че засилването на натиска върху премиера Виктор Орбан по време на предизборната кампания в Унгария може да има обратен ефект.

Очакваше се преговорите да продължат на 25 февруари на среща на посланиците на ЕС, след като на 24 февруари Съветът на ЕС прие два документа от пакета, докато Унгария блокира третия.

Представител на ЕС сподели пред Politico, че Будапеща се опитва да превърне спора за заема и по-широката си конфронтация с Брюксел в политически капан за унгарската опозиция преди парламентарните избори на 12 април.

Дипломати, цитирани от изданието, описват Унгария като „още по-непредвидима от обикновено“ и заявяват, че остава неясно дали Орбан ще се върне към компромисен вариант с наближаване на вота. Представители на ЕС коментираха, че блокът може да ескалира ситуацията чрез задействане на процедури по Член 7, които в краен случай могат да доведат до спиране правото на глас на държава членка.

Те допълниха, че ЕС може да прибегне и до стъпки като спиране на европейски средства или стартиране на наказателни процедури, макар да предупредиха, че тези опции изискват време и биха могли да подхранят предизборната реторика на Орбан.

Унгария също така заплаши да блокира заема, освен ако Украйна не поднови транзита на руски петрол към Европа по тръбопровода „Дружба“.

По-рано стана ясно, че председателят на Европейската комисия е уверил, че ЕС ще подсигури планирания заем за Украйна въпреки блокадата на Унгария, като спорът остава обвързан с прекъснатите доставки на петрол.

ЕС отново е парализиран от ветото на Унгария.

🇪🇺⚔️🇭🇺 В навечерието на четвъртата годишнина от началото на най-кървавия военен конфликт в Европа след Втората световна война, Европейският съюз отново се оказва парализиран от две поредни вета на Унгария.

Спешен заем от 90 милиарда евро за Киев и нов пакет от санкции в отговор на продължаващата руска агресия са блокирани от Унгария заради енергиен спор, който включва транзита на руски нефт през съветския тръбопровод „Дружба“.

„Не трябва да обвързваме неща, които нямат абсолютно нищо общо помежду си“, заяви в понеделник сутринта Кая Калас, преди да се отправи към среща на министрите на външните работи, която трябваше да одобри новия пакет санкции.

„Но нека ги изслушаме да обяснят причините, поради които блокират, и след това да видим дали има възможности за преодоляване“, добави тя.

Тръбопроводът беше повреден при скорошна атака, поради което Унгария стовари отговорността за последвалите прекъсвания в доставките върху Украйна, която обвиняви в „изнудване“. През уикенда унгарският премиер Виктор Орбан обяви набор от „контрамерки“: спиране на унгарския износ на дизел за Украйна и едновременни вета върху заема от 90 милиарда евро и 20-ия пакет от санкции.

„Щом петролните доставки бъдат възобновени, нормалните отношения ще бъдат възстановени“, каза Орбан.

Киев отхвърли това, което също нарече „изнудване“, и заяви, че ремонтните дейности продължават „на фона на ежедневни заплахи от нови ракетни атаки“. Страната също така предложи „алтернативни начини“ за осигуряване на транзит на неруски петрол за Централна Европа.

Ескалиращата криза постави Брюксел в сложна позиция, разкъсан между целта да гарантира енергийна сигурност за всички държави членки и спешната нужда да предостави на Украйна помощта, от която се нуждае, за да удържи руската инвазия.

За сряда е насрочена кризисна среща. Хърватия, чийто Адриатически тръбопровод се очертава като алтернатива, също ще вземе участие в нея.

Европейската комисия настоява 20-тия пакет санкции, в който е включена пълна забрана на услугите за руските петролни танкери, да получи зелена светлина до утре, когато се навършват четири години от началото на войната.

Калас обаче заяви, че за съжаление е малко вероятно пакетът да бъде договорен днес, поради „много острите изявления“ на унгарското правителство.

Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард заяви пред Euronews, че блокадата е „срам“ и „позор“.

„Всяко забавяне в приемането на пакет от санкции е провал за Европа“, каза Стенергард. „Все още не се предавам.“

Френският представител Жан-Ноел Баро заяви, че „всеки трябва да спазва ангажиментите си“, докато естонският министър Маргус Цахкна каза, че няма „никаква причина“ за задънената улица.

Унгарското вето върху заема от 90 милиарда евро е особено противоречиво, тъй като финансовата помощ вече е одобрена от Европейския парламент, както и на най-високо политическо ниво от лидерите на ЕС на среднощна среща на върха през декември, като Орбан договори пълно изключване (opt-out) за своята страна.

Словакия, която също спря износа на дизел за Украйна, и Чешката република също бяха освободени от участие в заема.

Киев предупреди, че се нуждае от нова помощ още през април, предвид пълното оттегляне на американските дарения след преизбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп.

За да се усложни ситуацията още повече, ветата идват в момент, когато Орбан води предизборна кампания за преизбиране, в която опозицията на неговото правителство срещу Киев и Брюксел заема централно място.

Унгария отива до урните на 12 април.

Орбан търси начини да запази властта си в Унгария, независимо от изборите

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан проучва как да запази своя контрол върху страната, независимо от изхода на предстоящите парламентарни избори, които са насрочени за април догодина, съобщава Bloomberg в обширен материал по темата.

Тъй като някои социологически проучвания показват двуцифрена преднина за опозицията, Орбан обмисля идеята да поеме президентския пост и пренапише законите, с което да превърне страната в президентска република, според анонимен източник, запознат с процесите в Будапеща.

62-годишният лидер повдигна въпроса за смяна на формата на управление след срещата в Белия дом миналия месец със своя съюзник, президента Доналд Тръмп, пред когото сподели, че подобен план винаги стои на дневен ред. В сряда парламентът одобри законопроект на управляващата партия „Фидес“, който прави почти невъзможно депутатите да отстраняват президент от поста в бъдеще.

Идеята за трансформиране на церемониалната роля като държавен глава в нещо силно може да бъде просто размисъл на лидер, превърнал Унгария в самоопределяща се „нелиберална“ демокрация. Но предвид прецедентите в Турция и Русия, в Будапеща се говори, че Орбан няма да се оттегли мирно, ако понесе първата си изборна загуба от две десетилетия насам.

Потенциалът за конституционно инженерство е сценарий, попаднал отдавна в полезрението на опозиционната партия „Тиса“, чийто лидер е Петер Маджар с близки връзки с висшите ешелони на „Фидес“ чрез приятели и семейството си.

Възможността Орбан да прокара цялостна реформа на президентството е един от многото сценарии, които „Тиса“ не изключва като възможен, според човек, запознат с мисленето на ръководството на партията.

Миналият месец Орбан сподели, че е обмислял преминаване към президентска система след всяка от четирите си предишни убедителни изборни победи, преди да реши против в страна, която премиерът притежава най-голяма власт.

В момента обаче подобна доминантна изборна победа е малко вероятна, или поне ако се осланяме на проучванията на общественото мнение в последните дни, което подсилва възможността за най-дълго управлявалият лидер на ЕС да реши по различен начин относно преминаването към президентския пост, според разговори с политически анализатори и вътрешни хора.

Ако „Фидес“ спечели през април, Орбан може да продължи да дърпа конците като президент, докато в същото време предаде ежедневните държавни дела на доверен съюзник като амбициозен министър на строителството и транспорта Янош Лазар. Орбан би продължил да се фокусира върху външната политика, нещо, което наскоро привлече критики на фона на кризата с разходите за живот у дома.

Евентуална загуба на Орбан и като президент е възможно да попречи на способността на Маджар да позиционира Унгария като лоялен член на ЕС след години на антагонизъм спрямо Брюксел по всичко – от върховенството на закона и корупцията до ветовe върху подкрепата за Украйна. Този път обаче би бил рисков, ако се приеме, че противоречи на народната воля, каза човекът, запознат с мисленето.

Въпросът е времето. Освен ако не постигне нова убедителна победа, Орбан ще трябва да използва настоящото пълно мнозинство на „Фидес“ в парламента преди изборите през април. В Унгария той гласува кой да бъде държавен глава. Сегашният президент, съюзник на „Фидес“ и бивш съдия от Конституционния съд Тамаш Сульок, също ще трябва да се оттегли. Неговият мандат изтича през 2029 г.

Това значи, че всяко преминаване към система, в която президентът разполага с повече власт, вероятно ще се случи в началото на следващата година, според Даниел Хегедюш, директор за Централна Европа в Германския фонд „Маршал“ в Берлин.

„Това би бил авариен план за спасяване на системата на Орбан, признание, че това не може да стане чрез урните“, каза Хегедюш. „Рисковано е, но не може да се изключи.“

Откакто се върна на власт през 2010 г. Орбан пренаписа изборните правила, намали броя на депутатите в парламента и прекрои избирателните райони. Резултати от социологическото проучване на Political Capital, проведено тази седмица сред 1000 пълнолетни унгарци, показват високи очаквания за нови предстоящи промени във „Фидес“ преди април – 63%.

Благоприятната международна обстановка също може да помогне. След изборите в Унгария през 2022 г. ЕС прекрати голяма част от финансирането за страната. Действието обаче не успя да спре Орбан, който вместо това подсили двустранните връзки с Русия и Китай и продължи да подкопава гражданските свободи у дома.

Тъй като в момента Вашингтон захвърля договорките за колективна сигурност от двете страни на Атлантика, ЕС има по-големи проблеми за решаване, а миналия месец Тръмп посрещна унгарския държавен глава, описвайки го като „велик лидер“.

„Няма да има лостове за натиск върху Орбан от чужбина. Международната среда стана шеметно благосклонна за конституционно инженерство“, каза Хегедюш.

Държавният глава на Унгария е слаб, поне за стандартите на Източна Европа. В Румъния президентът отговаря за външната политика и участва в срещите на върха на ЕС. В Полша новият президент наложи вето на част от законодателството на премиера Доналд Туск. Президентът в Будапеща праща законопроекти за преглед, въпреки че това рядко е възпрепятствало дневния ред на Орбан.

След срещата си с Тръмп във Вашингтон миналия месец, Орбан похвали силата на президентската система. Като президент Тръмп казва „това е, което искам и вие го измислете“, заяви Орбан пред унгарската телевизионна мрежа ATV през ноември.

Орбан добави, че отдавна е мислил за такава конфигурация: „Въпросът е тук и сега, с историята и знанията ни и предизвикателствата пред нас, кое е най-доброто за унгарците?“

Прехвърлянето на влияние между президент и премиер отдавна е част от авторитарния наръчник.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото Орбан се срещна в Истанбул в понеделник, скочи от премиерския пост, за да стане първият директно избран президент на страната през 2014 г. Оттогава насам той е на поста, а основният му опонент сега е в затвора. Владимир Путин стана министър-председател на Руската федерация, за да избегне ограничението до два последователни мандата като президент, въведени от конституцията, само за да се върне като държавен глава и по-късно – да премахне ограниченията за мандати от върховния закон.

В Унгария в момента навършва пълнолетие цяло едно поколение, което помни единствено Орбан начело на властта. С лукса на пълно мнозинство, осигурено във всеки от последните четири парламентарни избора, Орбан избра лоялни хора като Сульок за държавен глава.

През последните 15 години това му позволи да замени конституцията, да управлява с укази и да подкрепя законодателство, което понякога не издържа в съда на ЕС, включително по отношение на имиграцията. Брюксел продължава да задържа над 20 милиарда долара от финансирането на Унгария.

Подобна неограничена власт може да приключи за Орбан, или поне в рамките на парламентарната система. Маджар обедини повечето опозиционни сили зад своята партия „Тиса“, улеснен от нарастващото недоволство на масовия избирател от тежката икономическа ситуация, до която доведе страната дългогодишното управление на Орбан. Повечето проучвания показват, че „Тиса“ има постоянна, макар и стесняваща се преднина.

44-годишният Маджар се зарече да разнищи Орбан и да изпрати в затвора длъжностни лица, ако бъдат осъдени за неправомерни действия. Орбан, който отхвърля твърденията на ЕС, че правителството му е замесено в корупция, върти ръководителите на различни институции, за да гарантира, че мандатите им обхващат потенциална администрация на Маджар.

По-рано тази година например главният прокурор подаде оставка, което позволи на премиера да назначи наследник за 9 години. След това Орбан прехвърли лоялния прокурор Петер Полт към Конституционния съд за 12-годишен мандат.

В същото време депутатите му гласуваха, за да позволят на върховният съд да блокира усилията за премахване на президента в случай на невъзможност за изпълнение на служебни задължения. Причината за законопроекта е да се избегне всичко, потенциално би могло да възпрепятства „демократичното функциониране“ на държавата.

Орбан ще блокира помощта от ЕС за Украйна.

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан, известен противник на помощта за Украйна, вижда в новия мирен план на Белия дом удобен повод да блокира милиарди евро финансиране за Киев, съобщава POLITICO.

В писмо, изпратено в събота до председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Орбан призовава ЕС незабавно да се включи към условията на американския план от 28 точки, който предвижда Украйна да се откаже от територии, да намали наполовина въоръжените сили, като в същото време Вашингтон да получи 50% от печалбите от реконструкцията на страната.

Намесата на унгарския премиер идва в момент, когато лидери на ЕС водят кризисни консултации, за да вземат решение как да отговорят на плана, изготвен от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф без участието на европейските съюзници и предвиждащ мащабни отстъпки пред ултиматума на Москва.

„Европейците трябва незабавно и безусловно да подкрепят мирната инициатива на Съединените щати. Освен че трябва да застанем зад президента на САЩ, сме длъжни без отлагане да започнем самостоятелни и преки преговори с Русия“, пише Орбан.

Освен Унгария, останалите 26 страни-членки „многократно и недвусмислено заявиха подкрепата си за Украйна. В момента има интензивна координация между европейските лидери, включително и партньори извън ЕС, за да продължим тази подкрепа въпреки последните събития“, отбеляза европейски служител, пожелал анонимност.

В същото писмо Орбан посочва, че страната му „не подкрепя предоставянето на каквато и да било нова финансова помощ за Украйна от страна на Европейския съюз“, както и че „не дава съгласие подобно решение да бъде взето от името и в рамките на ЕС“.

В Брюксел се водят преговори с държавите-членки относно начини, по които замразените руски активи да бъдат използвани за отпускане на заем за репарации в размер на 140 млрд евро в полза на Украйна. Въпросът ще бъде обсъден на срещата на върха на 18 декември.

„За Украйна бързото споразумение за Заема за репарации е от ключово значение. Той осигурява предсказуемо финансиране от наличностите на замразените руски държавни активи, гарантира стабилност още от началото на 2026 г. и не натоварва допълнително данъкоплатците в ЕС“, заяви украинският посланик в ЕС Всеволод Ченцов.

Орбан последователно опитва да блокира военната и финансова помощ за украинската отбрана, като в същото време задълбочава своите връзки с Кремъл и се обявява против санкциите, които имат за цел да източат военната каса на Кремъл. Въпреки това Унгария вече е била изненадвана от променливата реторика на президента Доналд Тръмп към Русия, което я принуди да договори изключение от новите американски ограничения върху руския петрол.

Урсула фон дер Лайен и лидерите на водещите световни икономики участват в срещата на Г-20 в Йоханесбург, където „в кулоарите се водят изключително интензивни дипломатически усилия за мирния план в Украйна“, съобщи друг европейски служител. Президенти и премиери от страните членки на ЕС ще обсъждат предложенията и в кулоарите на срещата на върха ЕС–Африка, която ще се проведе в Ангола този понеделник.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас отправи остри критики спрямо американското предложение по-рано тази седмица: „Натискът трябва да бъде върху агресора, а не върху жертвата. Награждането на агресията само ще породи нова агресия.“

Тръмп даде срок до четвъртък на украинския президент Володимир Зеленски да приеме плана. „Той ще трябва да го хареса, а ако не го хареса – ами, тогава нека продължават да се сражават, предполагам“, заяви Т Рейтър в петък.

Зеленски, чиято страна се готви да посрещне поредна зима на война след пълномащабната инвазия от февруари 2022 г., заяви, че Украйна преживява „един от най-трудните моменти“ в историята си и може да се изправи пред избора „да загуби достойнството си или да рискува да загуби ключов партньор“.

Стотици хиляди унгарци на митинг против Орбан.

🇭🇺 Стотици хиляди унгарци излязоха по улиците в митинги по повод националния празник на страната, отбелязвайки 69-години от въстанието срещу съветската власт през 1956 г. По време на шествията премиерът Виктор Орбан и опозицията се стремяха да покажат сила, мобилизирайки максимален брой поддръжници по-малко от шест месеца преди изборите.

Лидерът на опозицията Петер Мадяр призова за мирна смяна на режима и определи празника като най-важния след падането на комунизма, според вестник „Непсава“. Виктор Орбан заяви, че онези „заблудени хора“, които подкрепят смяна на правителството, подкрепят войната.

Според Мадяр мнозинството унгарци осъзнават, че страната върви по опасен път, който може да доведе до нова национална трагедия без коренна промяна в управлението. Той сравни сегашната ситуация начело на страната с репресивното минало на Унгария и предупреди, че в момента тя се управлява от режим, подобен на този на Янош Кадар, комунистически лидер в периода 1956-1989 г. Мадяр обвини правителството, че маргинализира и демонизира несъгласните с него, наричайки дисидентите „врагове“ и използвайки език на разделение, представяйки търсещите свобода като „престъпници“ и „насекоми“.

Той критикува управляващите, че се отклоняват от демократичните принципи на революцията от 1956 г. и обвини премиера, че концентрира властта в себе си, потиска пресата и налага контрол с всяване на страх. Мадяр отбеляза, че в ролята на млад опозиционер през 1989 г. Орбан се е обявил против диктатурата, но сега е създал сходна система за потискане на несъгласните с него.

44-годишният лидер, бивш член на „Фидес“, многократно спомена речта на Орбан от юни 1989 г. по време на погребението на Имре Наги, считана за началото на падането на комунистическата партия. В нея Орбан поиска изтеглянето на руските войски от Унгария.

Мадяр заяви, че страната може да остане свободна и независима само ако нейните лидери спрат да се подчиняват на чужди сили за политически облаги. Той отправи призив за лидерство, поставящо приоритет върху суверенитета на Унгария.

Освен това той повтори ангажиментите за изборите: възстановяване на независима съдебна власт, присъединяване към Европейската прокуратура, разкриване на досиетата на агентите, въвеждане на закон за национално помирение и политики за сигурност, суверенитет, демократични свободи, намаляване на данъците, увеличаване на пенсиите и нов закон за защита на децата.

„След малко повече от 170 дни ще се събудим в свободна и усмихната страна“, каза той, имайки предвид предстоящите избори. „За това ще ни трябват смирение, човечност, упорит труд и много патриотизъм“, добави той, обявявайки ново турне „Пътят към победата“.

Повечето независими анкети показват двуцифрена преднина за „Тиса“, освен контролираните от правителството, които прогнозират леко предимство за „Фидес“.

„Фидес“ организира масов митинг, в който мобилизира избиратели от цяла Унгария, включително автобуси от малки селища. Опозиционните медии съобщиха за ваучери за храна и автомобили с украински и сръбски номера в Будапеща.

Поддръжниците на Орбан се събраха на моста „Маргарет“ откъм Буда и маршируваха до площад „Кошут“, където премиерът произнесе реч, в която изрази недоволство, че срещата на ЕС съвпада с празника, и замина за Брюксел след края на митинга.

Той описа митинга „Марш за мира“ като най-големия митинг в подкрепа на правителството, което нарече „най-голямото патриотично движение в Европа“, и призова за съпротива срещу Брюксел, който според него иска да въвлече Унгария във война.

Орбан нарече Унгария европейска столица на мира с „християнско, консервативно и национално“ управление и призова поддръжниците си да разговарят с „заблудените“ унгарци, които подкрепят смяна на правителството, твърдейки, че те подкрепят война.

Орбан сравни революцията през 1956 г. с настоящата борба срещу „либералните и глобални сили“ в Брюксел, които обвини в блокиране на мирните усилия на Тръмп за Украйна, въпреки отмяната на срещата Тръмп-Путин, която очевидно изненада правителството.

След края на митингите се разрази спор за посещаемостта им. Експерти и анализатори обсъждаха, като всяка страна твърдеше, че нейният митинг е бил по-мащабен. Социалните мрежи бяха залети със снимки и оценки. „Фидес“ запълни площад „Кошут“, а митингът на „Тиса“ изпълни площад „Героите“ и булевард „Андраши“. Снимка от самолет, показваща тълпата, стана вайрък.

А Мадяр отсече: „Ние сме мнозинството.“

Европа не трябва да се страхува от Русия, смята Виктор Орбан

🇪🇺🇭🇺 Европейският съюз няма причина да се страхува от Русия, тъй като е по-силен в отбранителните способности. Истинската опасност идва от икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност, заяви унгарският премиер Виктор Орбан, цитиран от The Guardian.

Докато полският премиер Доналд Туск разговаряше с група журналисти, един от тях реши да извика въпрос към Орбан, който беше наблизо и отговаряше на унгарски репортери.

„Кой представлява основната заплаха за Европа?“ – извика журналистът, очаквайки отговор от унгарския политик.

„Това е провокация“ – отбеляза Туск в шегаджийски тон.

„Истинската опасност? Икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност“ – отговори унгарският премиер, обръщайки се към журналиста, който зададе допълнителен въпрос:

„Не е Русия ли?“ – попита представителят на медиите.

„Ние сме по-силни от Русия. Направете сравнение и се осланяйте на фактите. Над 400 млн. души сме, а Русия е около 130 милиона. Погледнете европейския БВП – той е голям. Русия е малка в сравнение. Ние, 27-те държави, харчим повече за военни разходи от руснаците. Така че защо да се страхуваме? Ние сме по-силни от тях“ – обясни Орбан и допълни, че европейските държави трябва да „се обединят и да защитават интересите си заедно“.

Преди няколко дни в интервю за унгарски подкаст Орбан заяви, че Русия „вече е спечелила“ войната срещу Украйна, въпреки че е слаба във военно и икономическо отношение. Той също така отбеляза, че ако руски дронове навлязат в унгарското въздушно пространство, те ще бъдат свалени.

По отношение на Украйна в момента унгарският премиер се опитва да блокира присъединяването й към ЕС и, според журналисти, вече е намерил съюзници по този въпрос.

Орбан: Украйна не е суверенна държава

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че Украйна не е суверенна държава, коментирайки обвиненията, отправени от Киев, че унгарски дронове са нарушили въздушното пространство на страната.

Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че разузнавателни дронове, които вероятно са дошли от Унгария, са навлезли за първи път във въздушното пространство на Украйна близо до границата между двете страни.

Будапеща отхвърли обвиненията, а нейният външен министър Петер Сийярто определи думите на Зеленски като „загуба на разсъдък“.

Въпреки това Орбан призна, че унгарски дронове може да са преминали в украинска територия.

„Имам доверие на министрите си, но, да кажем, прелетели са няколко метра оттам, и какво от това? Украйна не е независима държава, не е суверенна държава“, каза унгарският премиер в политическо токшоу в ефира на телевизионен канал, близък до правителството.

„Ние подкрепяме Украйна, Западът я подкрепя, даваме ѝ оръжие, но Украйна не трябва да се държи така, сякаш е суверенна държава“, допълни той. По думите му украинската държава е загубила една пета от територията си по време на войната с Русия, което е било „краят на нейния суверенитет.“

Към момента 19% от територията на Украйна се намира под руска окупация, което включва Крим, части от Донбас, превзети още в самото начало на конфликта през 2014 г. и допълнителни региони, превзети след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

В отговор на изказването на Орбан, украинският външен министър Андрий Сибиха коментира, че унгарският премиер „остава опиянен от руската пропаганда.“

„Ще се радваме да чуем мислите му за държавния суверенитет и независимост, след като освободи зависимостта си от руската енергия, както многократно настояваха президентът на САЩ Доналд Тръмп и европейските партньори“, написа още Сибиха в X.

Орбан, дългогодишен съюзник на Доналд Тръмп, е един от най-позитивно настроените към Кремъл европейски лидери и редовно блокира решения на ЕС за налагане на санкции на Москва в отговор на погазването на международното право и въоръжената ѝ агресия. Освен това премиерът на Унгария блокира процеса по присъединяване на Украйна към Евросъюза.

Не на последно място, Будапеща системно блокира решенията на ЕС за предоставяне на помощ за Киев – както военна, така и хуманитарна, и налага последователно вето на финансова подкрепа от ЕС, необходима за следвоенно възстановяване, енергийна сигурност и икономическа стабилност на Украйна, която от четири години насам води борба за своето оцеляване в условията на ежедневни руски атаки.

Унгария консумира около 8 милиарда кубически метра газ годишно и остава водещият клиент на руски газ в Европа. Повечето страни от съюза сведоха до минимум вноса от Москва в отговор на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Тръмп: Украйна може да си върне всички територии, загубени във войната.

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази силна подкрепа за Киев, като заяви, че е в състояние да си върне всички територии, загубени от началото на пълномащабната инвазия, отбелязвайки най-категоричното си изявление в подкрепа на Украйна, която продължава да се бори с руска агресия в продължение на близо четири години.

Тръмп сподели оптимистичната си оценка с публикация в Truth Social след срещата с украинския си колега Володимир Зеленски в Ню Йорк. Той отбеляза, че Москва е изправена пред наистина тежки икономически трудности.

„След като се запознах и напълно разбрах военната и икономическа ситуация между Украйна и Русия, както и след като видях икономическите проблеми, които тя причинява на Русия, смятам, че Украйна, с подкрепата на Европейския съюз, е в позиция да се бори и да си върне цяла Украйна в първоначалните ѝ граници“, написа Тръмп.

„С време, търпение и финансовата подкрепа на Европа, и по-специално на НАТО, възстановяването на първоначалните граници, от които започна тази война, е напълно възможно. Защо не?“

„Русия воюва безцелно вече три години и половина – война, която една истинска военна сила би спечелила за по-малко от седмица“, добави той.

Президентът на САЩ отбеляза, че това не прави Русия да изглежда достойна, а по-скоро я показва като „книжен тигър“, посочвайки дългите опашки за гориво в страната.

„Путин и Русия са в сериозни икономически затруднения, и сега е моментът Украйна да действа“, отбеляза още той, обещавайки също да достави оръжия на НАТО, които алиансът да използва по свое усмотрение.

По-рано Тръмп заяви, че възнамерява да наложи искането си страните от НАТО да спрат вноса на руски петрол, включително Унгария, ръководена от неговия близък съюзник Виктор Орбан.

В речта си пред Общото събрание на ООН американският президент поднови призива си Европа да прекрати „неудобния“ си внос на петрол и газ от Русия, заявявайки, че докато това не се случи, той няма да наложи обещаните икономически санкции срещу Москва.

Литва настоява ЕС да заобиколи Унгария в преговорите за членство на Украйна

🇱🇹🇪🇺 Литва призова ЕС да намери начин да заобиколи ветото на Унгария в преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, като настоява за „решителни стъпки“. Това съобщи литовската обществена телевизия LRT на 27 август, цитирайки писмо, което е прегледала.

Унгарският премиер Виктор Орбан, чието правителство е широко възприемано като най-близко до Кремъл в европейския блок, многократно е възпрепятствал пътя на Украйна към ЕС.

В писмо, изпратено до столиците на ЕС миналата седмица преди неформална среща на външните министри в Копенхаген на 1 и 2 септември, Литва настоява блокът да предприеме конкретни стъпки, за да направи кандидатурата на Украйна за членство „осезаема и необратима“.

Според съобщенията Вилнюс предлага започване на преговори за присъединяване на техническо ниво с Украйна и Молдова без участието на Унгария, при условие че останалите 26 държави се съгласят. Официалното одобрение може да последва по-късно, ако Будапеща промени своята позиция или ръководството ѝ се смени, пише медията.

Според писмото бездействието може да отслаби обществената подкрепа в Украйна и да подкопае институционалната воля на страната за провеждане на реформи. Започването на преговори от своя страна би повишило морала на Украйна и би засилило инерцията за реформи, се казва в писмото.

По-рано през август президентът Володимир Зеленски заяви, че по време на скорошната си визита във Вашингтон е поискал от американския си колега Доналд Тръмп да помогне за предотвратяване на възпрепятстването от страна на Будапеща на кандидатурата на Украйна за членство в ЕС. Той добави, че Тръмп е обещал екипът му да разгледа въпроса.

Politico съобщи, позовавайки се на неназован дипломат, че Тръмп е апелирал към Орбан да вдигне ветото и че това е променило динамиката.

Украйна кандидатства за членство в ЕС малко след като Русия започна войната си през 2022 г. и получи статут на кандидат в рамките на месеци.

Будапеща многократно блокира санкции срещу Русия и забави военната помощ за Украйна. През юни Съветът на ЕС не успя да приеме единодушно изявление в подкрепа на Киев, след като Унгария отново отказа да го подкрепи.

Почти всички държави членки на ЕС се съгласиха през юни, че Украйна е готова да открие клъстер „Основи“, но официалните преговори могат да започнат само с единодушното съгласие на всички 27 държави членки.

Орбан: Украйна трябва да остане „буферна зона“ между Европа и Русия.

🇭🇺 Унгарският министър-председател Виктор Орбан направи редица изявления за Украйна, като заяви, че тя трябва да остане „буферна зона“ между Европа и Руската федерация.

Орбан отказа на Украйна правото на присъединяване към Европейския съюз, от което навремето се е възползвала родната му страна, позовавайки се на войната на Русия. Изявление унгарският премиер направи в своя профил на X.

Той за пореден път повдигна темата за Украйна и нейната интеграция в ЕС в поредно интервю, фрагмент от което публикува в своя акаунт. В него ръководителят на унгарското правителство, който систематично и последователно блокира решенията на ЕС относно помощта за Украйна, нейната интеграция и засилването на натиска върху руския агресор, предложи „стратегическо сътрудничество“ на Киев.

„Унгария предлага стратегическо сътрудничество с Украйна – прагматично, гъвкаво и основано на взаимни интереси, а не необратима интеграция. Членството на Украйна в ЕС ще пренесе войната в сърцето на Европа, а нашите семейства не трябва да се сблъскват с риск. Тези времена изискват спокойно разсъждение, а не театрални заплахи“, заяви Орбан и за пореден път пропусна да спомене, че войната е започната от Русия, към която той демонстрира сериозна привързаност.

„Днес съдбата на Украйна е такава, че тя е буферна държава, граничеща с Русия. Не сме готови да приемем такава съдба. Унгарците току-що избягаха от това. Ние също бяхме буферна страна по време на Студената война. Не бяхме част от Съветския съюз, но бяхме на западния периметър на Съветския съюз, на източния периметър на западния свят, но ние бяхме буфер. Ние не искаме да се връщаме към тази позиция. Украйна е в такава ситуация. Това може да е неудобно, може да не е добре и някой иска да се измъкне от това, но факт е, че страната не може да си смени адреса“, заяви унгарският премиер.

Това не е първият опит на Орбан да съчини аргументи относно недопустимостта на влизането на Украйна в ЕС. Така след разпространението от унгарските власти на тези за това как украинците „ще отнемат пари от унгарците“, Орбан заяви, че е против европейската интеграция на Украйна, защото не иска „да бъде в общност със страна, която представлява заплаха“. Москва пък, където унгарският премиер многократно е пътувал и то след началото на руската агресия, изглежда не е такава заплаха в неговите очи.

Освен това Орбан не иска да вижда украинската държава сред страните-членки на НАТО и описа недопускането на нейното членство в Алианса като „своя задача“.

В същото време той периодично се опитва ту да приспи европейската бдителност със заявления за руската военна слабост пред НАТО, ту да посее страх в европейците с твърдения, че Русия печели и Украйна и ≈Европа вече са загубили войната.

Изтече сензационен аудиозапис, според който Орбан може да воюва на страната на Русия.

🇭🇺 Изтече сензационен аудиозапис от 2023 г., който хвърля светлина върху рязката промяна във военната доктрина на Унгария, която според някои означава, че тя дори може да воюва на страната на Русия. В него министърът на отбраната Криштоф Салай-Бобровнички отбелязва, че тя преминава към „военен режим (фаза 0)“, изоставяйки досегашната си ориентация към мир.

„Петото правителство на Орбан взе решение да изгради наистина ефективни, боеготови въоръжени сили. Това означава скъсване с нашата предишна мироопазваща дейност“, продължава министърът в изтеклия запис. Той обяснява, че процесът на „обновяване“ – масово освобождаване на обучените от НАТО висши офицери е „най-лесният начин да се прекъсне с мирната нагласа“ и да се мине към „фаза нула по пътя към война“.

Назначението на генерал-лейтенант Габор Бьорьонди на поста началник на Генералния щаб е част от въпросната трансформация. Според Салай-Бобровнички той е натоварен с изпълнение на новата стратегия, насочена към изграждане на армия, „готова за бой“.

Записът беше разпространен публично на фона на слухове за изтекъл класифициран документ, за който се смята, че „някакъв военен план“, който „определено е против мира по съдържание“. Той съдържа и фрази като: „Ще прекъснем този процес напълно... Със старата мирна нагласа, с която имахме дързостта да живеем и публично, и като млади хора.“

Контекстът прави разкритията още по-експлозивни. През април същата година NBC News разкрива американски разузнавателен доклад, според който унгарският министър-председател Виктор Орбан вече е възприемал Съединените щати като „основен противник“. Наред с това, Унгария задълбочава връзките си с Русия и Китай, подкопавайки единството в рамките на НАТО и ЕС.

Националната военна стратегия на Унгария от 2023 г. твърди, че страната не счита нито една страна за враг, но отбелязва необходимостта от модернизация на армията поради „нестабилната регионална среда“ и войната в Украйна.

Острите противоречия между официалната реторика и тона, чут в изтеклите записи, моментално предизвикаха тревога. В социалните мрежи и международната преса започнаха да изникват въпроси като: „Срещу кого е този военен режим? Срещу Украйна? Румъния?“, докато политически критици настояват за санкции срещу кабинета на Орбан.

Ако думите на Салай-Бобровнички бъдат официално потвърдени, Унгария ще се окаже в уникална и деликатна позиция – член на НАТО, който говори открито за „фаза 0 по пътя към война“, с което ще се изолира все повече от евроатлантическите си партньори.

Съдът в Хага иска обяснение от Унгария за отказа да изпълни заповедта за арест на Нетаняху

Унгарският премиер Виктор Орбан с израелския си колега Бенямин Нетаняху се ръкуват след съвместен брифинг за пресата в Кармелитския манастир в замъка Буда, 3 април 2025 г.
📸 Снимка: Associated Press/Denes Erdos

🇭🇺🤝🇮🇱 Международният наказателен съд в Хага поиска официално обяснение от унгарското правителство за отказа му да изпълни международната заповед за арест, издадена срещу израелския лидер Бенямин Нетаняху по време на скорошната му официална визита в Будапеща.

Според изявлението на съда, искането е направено съгласно член 87, параграф 7 от Римския статут, който позволява образуването на производства срещу държави, които не сътрудничат на съда, „като по този начин възпрепятстват съда да упражнява своите функции и правомощия съгласно статута“.

През ноември международна заповед за арест беше издадена на израелския министър-председател Нетаняху и тогавашния министър на отбраната Йоав Галант, по обвинение в насочване на атаки към цивилно население в ивицата Газа и в използването на глада като метод на война, възпрепятствайки доставките на хуманитарна помощ по време на настоящия конфликт с терористичната група Хамас.

Съдът в Хага посочва, че унгарските власти са нарушили задълженията си с отказа от задържане на Нетаняху въпреки официалното искане, изпратено от съда до Будапеща на 3 април – деня, в който той кацна в страната.

Малко преди началото на срещата с израелския си колега в Будапеща унгарският премиер Виктор Орбан разкри, че страната му ще се оттегли от членството си в Международния наказателен съд.

Съдът в Хага посочи 23 май 2025 г. като краен срок за Будапеща да представи своите становища в писмен вид.

Унгария се оттегля от Международния наказателен съд.

🇭🇺🤝🇮🇱 Унгария се оттегля от Международния наказателен съд, съобщи преди броени минути правителството на страната, докато министър-председателят Виктор Орбан приветства своя израелски колега Бенямин Нетаняху в столицата Будапеща.

Посещението на Нетаняху в Унгария е първата визита на израелския лидер в Европа откакто получи международна заповед за арест през май миналата година, когато съдът със седалище в Хага посочи, че има „разумни основания“ да смята, че носи наказателна отговорност за военни престъпления, включващи „гладуване като метод на война“ и „престъпления срещу човечеството“.

Международният наказателен съд не разполага със собствени механизми за правоприлагане и разчита на своите страни-членки да извършват арестите и да предават заподозрените в Хага. Като страна по Римския статут на МНС, Унгария е длъжна да арестува Нетаняху.

Държавният секретар по международните връзки и отношения Золтан Ковач каза, че страната ще започне процеса още днес „в съответствие с конституционните и международните правни задължения на Унгария“.

Ако оттеглянето се осъществи, Унгария ще се стане единствената страна от Европейския съюз, която не е част от МНС. Израел също не е част от съда, наред със САЩ, Китай, Русия и други страни.

Унгария обяви, че се оттегля от Международния наказателен съд.

🇭🇺🤝🇮🇱 Унгария се оттегля от Международния наказателен съд, съобщи преди броени минути правителството на страната, докато министър-председателят Виктор Орбан приветства своя израелски колега Бенямин Нетаняху в столицата Будапеща.

Посещението на Нетаняху в Унгария е първата визита на израелския лидер в Европа откакто получи международна заповед за арест през май миналата година, когато институцията със седалище в Хага посочи, че има „разумни основания“ да смята, че Нетаняху носи наказателна отговорност за военни престъпления, включващи „гладуване като метод на война“ и „престъпления срещу човечеството на убийства, преследване и други нечовешки действия“.

Международният наказателен съд няма собствени механизми за правоприлагане и разчита на своите страни-членки да извършват арестите и да предават заподозрените в Хага. Като страна по Римския статут на Международния наказателен съд, Унгария е длъжна да арестува Нетаняху.

Държавният секретар по международните връзки и отношения Золтан Ковач каза, че страната ще започне процеса на оттегляне днес, „в съответствие с конституционните и международните правни задължения на Унгария“.

Ако оттеглянето бъде осъществено, Унгария ще се превърне в единствената страна от Европейския съюз, която не е част от МНС. Израел също не е част от съда, наред със САЩ, Китай, Русия и други страни.

Сърбия и Унгария сформират военен съюз.

🇷🇸🤝🇭🇺 Сърбия и Унгария ще сформират военен съюз, а президентите на двете страни Александър Вучич и Виктор Орабан вече работят по осъществяването на плана, твърди сръбското издание Kurir. Ако се реализира, това ще бъде първият военен съюз с участието на Сърбия след разпадането на бивша Югославия.

Според изданието, това е сръбският отговор на подписаното преди броени дни споразумение между Хърватия, Албания и Косово в областта на отбраната. Тъй като Хърватия и Албания са членки на НАТО, Унгария, която също е член на Алианса, може да подпише подобно двустранно споразумение с държава, която не е негов член и това би била Сърбия.

„Имайки предвид промените във Вашингтон, Сърбия е част от една по-широка концепция, водена от Америка, когато става дума за зоната на Южна и Централна Европа. Имайки предвид, че Унгария е член на НАТО и ЕС, подобен ход със сигурност ще има положителен отзвук в евроатлантическата общност. Алиансът е логично следствие от надграждането на отношенията между двете държави и на този етап можем да предположим, че ще служи и като по-широка платформа за всеобхватно военно-политическо сътрудничество с положителни икономически последици“, обясни сръбският анализатор Дарко Обрадович.

„Посредством Унгария Сърбия ще получи косвен достъп до централноевропейската отбранителна инициатива“, посочи още Обрадович, допълвайки че „това е адекватен и пропорционален отговор от страна на Сърбия на меморандума между Албания, Хърватия и т.нар. Косово.“

Югославия и НАТО

Балканският пакт, официално известен като Споразумението за приятелство и сътрудничество, е договор, подписан от Гърция, Турция и Югославия в Анкара на 28 февруари 1953 г.

Пактът трябва да действа като възпиращ фактор срещу съветската експанзия на Балканския п-ов и предвижда евентуално създаване на общ военен щаб за трите страни. Неофициално той е начин за интегриране на Югославия в западната отбранителна система и икономическа помощ поради нарастващите заплахи, които тя получава от Москва.

Югославия и Съветският съюз са били съюзници след Втората световна война, но двустранното сътрудничество е спряно през 1948 г. след противопоставянето между Тито и Сталин. Опасенията от съветска инвазия карат Белград бързо да установи политически и отбранителни споразумения със западните страни.

НАТО смята Югославия за стратегически важна страна, така че Балканският пакт се възприема като начин за западните съюзници да вкарат Югославия в своята сфера на влияние в случай на съветска агресия.

Когато пактът е създаден и подписан, Турция и Гърция вече са членове на НАТО в продължение на една година, след като и двете се присъединяват на 18 февруари 1952 г., докато Югославия е социалистическа необвързана държава, която по-късно става член-учредител на Движението на необвързаните.

Балканският пакт дава шанс на Югославия де факто да се асоциира с НАТО по геополитически въпроси, като същевременно запази своя официален неутралитет. През октомври 1954 г. Израел също изразява своя интерес да се присъедини към алианса с очакването, че Югославия ще действа като посредник в развитието на египетско-израелските отношения; Югославските власти остават отворени към предложението, но в крайна сметка Израел така и не се присъединява към алианса.