Орбан ще блокира помощта от ЕС за Украйна.

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан, известен противник на помощта за Украйна, вижда в новия мирен план на Белия дом удобен повод да блокира милиарди евро финансиране за Киев, съобщава POLITICO.

В писмо, изпратено в събота до председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Орбан призовава ЕС незабавно да се включи към условията на американския план от 28 точки, който предвижда Украйна да се откаже от територии, да намали наполовина въоръжените сили, като в същото време Вашингтон да получи 50% от печалбите от реконструкцията на страната.

Намесата на унгарския премиер идва в момент, когато лидери на ЕС водят кризисни консултации, за да вземат решение как да отговорят на плана, изготвен от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф без участието на европейските съюзници и предвиждащ мащабни отстъпки пред ултиматума на Москва.

„Европейците трябва незабавно и безусловно да подкрепят мирната инициатива на Съединените щати. Освен че трябва да застанем зад президента на САЩ, сме длъжни без отлагане да започнем самостоятелни и преки преговори с Русия“, пише Орбан.

Освен Унгария, останалите 26 страни-членки „многократно и недвусмислено заявиха подкрепата си за Украйна. В момента има интензивна координация между европейските лидери, включително и партньори извън ЕС, за да продължим тази подкрепа въпреки последните събития“, отбеляза европейски служител, пожелал анонимност.

В същото писмо Орбан посочва, че страната му „не подкрепя предоставянето на каквато и да било нова финансова помощ за Украйна от страна на Европейския съюз“, както и че „не дава съгласие подобно решение да бъде взето от името и в рамките на ЕС“.

В Брюксел се водят преговори с държавите-членки относно начини, по които замразените руски активи да бъдат използвани за отпускане на заем за репарации в размер на 140 млрд евро в полза на Украйна. Въпросът ще бъде обсъден на срещата на върха на 18 декември.

„За Украйна бързото споразумение за Заема за репарации е от ключово значение. Той осигурява предсказуемо финансиране от наличностите на замразените руски държавни активи, гарантира стабилност още от началото на 2026 г. и не натоварва допълнително данъкоплатците в ЕС“, заяви украинският посланик в ЕС Всеволод Ченцов.

Орбан последователно опитва да блокира военната и финансова помощ за украинската отбрана, като в същото време задълбочава своите връзки с Кремъл и се обявява против санкциите, които имат за цел да източат военната каса на Кремъл. Въпреки това Унгария вече е била изненадвана от променливата реторика на президента Доналд Тръмп към Русия, което я принуди да договори изключение от новите американски ограничения върху руския петрол.

Урсула фон дер Лайен и лидерите на водещите световни икономики участват в срещата на Г-20 в Йоханесбург, където „в кулоарите се водят изключително интензивни дипломатически усилия за мирния план в Украйна“, съобщи друг европейски служител. Президенти и премиери от страните членки на ЕС ще обсъждат предложенията и в кулоарите на срещата на върха ЕС–Африка, която ще се проведе в Ангола този понеделник.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас отправи остри критики спрямо американското предложение по-рано тази седмица: „Натискът трябва да бъде върху агресора, а не върху жертвата. Награждането на агресията само ще породи нова агресия.“

Тръмп даде срок до четвъртък на украинския президент Володимир Зеленски да приеме плана. „Той ще трябва да го хареса, а ако не го хареса – ами, тогава нека продължават да се сражават, предполагам“, заяви Т Рейтър в петък.

Зеленски, чиято страна се готви да посрещне поредна зима на война след пълномащабната инвазия от февруари 2022 г., заяви, че Украйна преживява „един от най-трудните моменти“ в историята си и може да се изправи пред избора „да загуби достойнството си или да рискува да загуби ключов партньор“.

Стотици хиляди унгарци на митинг против Орбан.

🇭🇺 Стотици хиляди унгарци излязоха по улиците в митинги по повод националния празник на страната, отбелязвайки 69-години от въстанието срещу съветската власт през 1956 г. По време на шествията премиерът Виктор Орбан и опозицията се стремяха да покажат сила, мобилизирайки максимален брой поддръжници по-малко от шест месеца преди изборите.

Лидерът на опозицията Петер Мадяр призова за мирна смяна на режима и определи празника като най-важния след падането на комунизма, според вестник „Непсава“. Виктор Орбан заяви, че онези „заблудени хора“, които подкрепят смяна на правителството, подкрепят войната.

Според Мадяр мнозинството унгарци осъзнават, че страната върви по опасен път, който може да доведе до нова национална трагедия без коренна промяна в управлението. Той сравни сегашната ситуация начело на страната с репресивното минало на Унгария и предупреди, че в момента тя се управлява от режим, подобен на този на Янош Кадар, комунистически лидер в периода 1956-1989 г. Мадяр обвини правителството, че маргинализира и демонизира несъгласните с него, наричайки дисидентите „врагове“ и използвайки език на разделение, представяйки търсещите свобода като „престъпници“ и „насекоми“.

Той критикува управляващите, че се отклоняват от демократичните принципи на революцията от 1956 г. и обвини премиера, че концентрира властта в себе си, потиска пресата и налага контрол с всяване на страх. Мадяр отбеляза, че в ролята на млад опозиционер през 1989 г. Орбан се е обявил против диктатурата, но сега е създал сходна система за потискане на несъгласните с него.

44-годишният лидер, бивш член на „Фидес“, многократно спомена речта на Орбан от юни 1989 г. по време на погребението на Имре Наги, считана за началото на падането на комунистическата партия. В нея Орбан поиска изтеглянето на руските войски от Унгария.

Мадяр заяви, че страната може да остане свободна и независима само ако нейните лидери спрат да се подчиняват на чужди сили за политически облаги. Той отправи призив за лидерство, поставящо приоритет върху суверенитета на Унгария.

Освен това той повтори ангажиментите за изборите: възстановяване на независима съдебна власт, присъединяване към Европейската прокуратура, разкриване на досиетата на агентите, въвеждане на закон за национално помирение и политики за сигурност, суверенитет, демократични свободи, намаляване на данъците, увеличаване на пенсиите и нов закон за защита на децата.

„След малко повече от 170 дни ще се събудим в свободна и усмихната страна“, каза той, имайки предвид предстоящите избори. „За това ще ни трябват смирение, човечност, упорит труд и много патриотизъм“, добави той, обявявайки ново турне „Пътят към победата“.

Повечето независими анкети показват двуцифрена преднина за „Тиса“, освен контролираните от правителството, които прогнозират леко предимство за „Фидес“.

„Фидес“ организира масов митинг, в който мобилизира избиратели от цяла Унгария, включително автобуси от малки селища. Опозиционните медии съобщиха за ваучери за храна и автомобили с украински и сръбски номера в Будапеща.

Поддръжниците на Орбан се събраха на моста „Маргарет“ откъм Буда и маршируваха до площад „Кошут“, където премиерът произнесе реч, в която изрази недоволство, че срещата на ЕС съвпада с празника, и замина за Брюксел след края на митинга.

Той описа митинга „Марш за мира“ като най-големия митинг в подкрепа на правителството, което нарече „най-голямото патриотично движение в Европа“, и призова за съпротива срещу Брюксел, който според него иска да въвлече Унгария във война.

Орбан нарече Унгария европейска столица на мира с „християнско, консервативно и национално“ управление и призова поддръжниците си да разговарят с „заблудените“ унгарци, които подкрепят смяна на правителството, твърдейки, че те подкрепят война.

Орбан сравни революцията през 1956 г. с настоящата борба срещу „либералните и глобални сили“ в Брюксел, които обвини в блокиране на мирните усилия на Тръмп за Украйна, въпреки отмяната на срещата Тръмп-Путин, която очевидно изненада правителството.

След края на митингите се разрази спор за посещаемостта им. Експерти и анализатори обсъждаха, като всяка страна твърдеше, че нейният митинг е бил по-мащабен. Социалните мрежи бяха залети със снимки и оценки. „Фидес“ запълни площад „Кошут“, а митингът на „Тиса“ изпълни площад „Героите“ и булевард „Андраши“. Снимка от самолет, показваща тълпата, стана вайрък.

А Мадяр отсече: „Ние сме мнозинството.“

Европа не трябва да се страхува от Русия, смята Виктор Орбан

🇪🇺🇭🇺 Европейският съюз няма причина да се страхува от Русия, тъй като е по-силен в отбранителните способности. Истинската опасност идва от икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност, заяви унгарският премиер Виктор Орбан, цитиран от The Guardian.

Докато полският премиер Доналд Туск разговаряше с група журналисти, един от тях реши да извика въпрос към Орбан, който беше наблизо и отговаряше на унгарски репортери.

„Кой представлява основната заплаха за Европа?“ – извика журналистът, очаквайки отговор от унгарския политик.

„Това е провокация“ – отбеляза Туск в шегаджийски тон.

„Истинската опасност? Икономическата стагнация и загубата на конкурентоспособност“ – отговори унгарският премиер, обръщайки се към журналиста, който зададе допълнителен въпрос:

„Не е Русия ли?“ – попита представителят на медиите.

„Ние сме по-силни от Русия. Направете сравнение и се осланяйте на фактите. Над 400 млн. души сме, а Русия е около 130 милиона. Погледнете европейския БВП – той е голям. Русия е малка в сравнение. Ние, 27-те държави, харчим повече за военни разходи от руснаците. Така че защо да се страхуваме? Ние сме по-силни от тях“ – обясни Орбан и допълни, че европейските държави трябва да „се обединят и да защитават интересите си заедно“.

Преди няколко дни в интервю за унгарски подкаст Орбан заяви, че Русия „вече е спечелила“ войната срещу Украйна, въпреки че е слаба във военно и икономическо отношение. Той също така отбеляза, че ако руски дронове навлязат в унгарското въздушно пространство, те ще бъдат свалени.

По отношение на Украйна в момента унгарският премиер се опитва да блокира присъединяването й към ЕС и, според журналисти, вече е намерил съюзници по този въпрос.

Орбан: Украйна не е суверенна държава

🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че Украйна не е суверенна държава, коментирайки обвиненията, отправени от Киев, че унгарски дронове са нарушили въздушното пространство на страната.

Миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че разузнавателни дронове, които вероятно са дошли от Унгария, са навлезли за първи път във въздушното пространство на Украйна близо до границата между двете страни.

Будапеща отхвърли обвиненията, а нейният външен министър Петер Сийярто определи думите на Зеленски като „загуба на разсъдък“.

Въпреки това Орбан призна, че унгарски дронове може да са преминали в украинска територия.

„Имам доверие на министрите си, но, да кажем, прелетели са няколко метра оттам, и какво от това? Украйна не е независима държава, не е суверенна държава“, каза унгарският премиер в политическо токшоу в ефира на телевизионен канал, близък до правителството.

„Ние подкрепяме Украйна, Западът я подкрепя, даваме ѝ оръжие, но Украйна не трябва да се държи така, сякаш е суверенна държава“, допълни той. По думите му украинската държава е загубила една пета от територията си по време на войната с Русия, което е било „краят на нейния суверенитет.“

Към момента 19% от територията на Украйна се намира под руска окупация, което включва Крим, части от Донбас, превзети още в самото начало на конфликта през 2014 г. и допълнителни региони, превзети след началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

В отговор на изказването на Орбан, украинският външен министър Андрий Сибиха коментира, че унгарският премиер „остава опиянен от руската пропаганда.“

„Ще се радваме да чуем мислите му за държавния суверенитет и независимост, след като освободи зависимостта си от руската енергия, както многократно настояваха президентът на САЩ Доналд Тръмп и европейските партньори“, написа още Сибиха в X.

Орбан, дългогодишен съюзник на Доналд Тръмп, е един от най-позитивно настроените към Кремъл европейски лидери и редовно блокира решения на ЕС за налагане на санкции на Москва в отговор на погазването на международното право и въоръжената ѝ агресия. Освен това премиерът на Унгария блокира процеса по присъединяване на Украйна към Евросъюза.

Не на последно място, Будапеща системно блокира решенията на ЕС за предоставяне на помощ за Киев – както военна, така и хуманитарна, и налага последователно вето на финансова подкрепа от ЕС, необходима за следвоенно възстановяване, енергийна сигурност и икономическа стабилност на Украйна, която от четири години насам води борба за своето оцеляване в условията на ежедневни руски атаки.

Унгария консумира около 8 милиарда кубически метра газ годишно и остава водещият клиент на руски газ в Европа. Повечето страни от съюза сведоха до минимум вноса от Москва в отговор на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Тръмп: Украйна може да си върне всички територии, загубени във войната.

🇺🇸🤝🇺🇦 Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази силна подкрепа за Киев, като заяви, че е в състояние да си върне всички територии, загубени от началото на пълномащабната инвазия, отбелязвайки най-категоричното си изявление в подкрепа на Украйна, която продължава да се бори с руска агресия в продължение на близо четири години.

Тръмп сподели оптимистичната си оценка с публикация в Truth Social след срещата с украинския си колега Володимир Зеленски в Ню Йорк. Той отбеляза, че Москва е изправена пред наистина тежки икономически трудности.

„След като се запознах и напълно разбрах военната и икономическа ситуация между Украйна и Русия, както и след като видях икономическите проблеми, които тя причинява на Русия, смятам, че Украйна, с подкрепата на Европейския съюз, е в позиция да се бори и да си върне цяла Украйна в първоначалните ѝ граници“, написа Тръмп.

„С време, търпение и финансовата подкрепа на Европа, и по-специално на НАТО, възстановяването на първоначалните граници, от които започна тази война, е напълно възможно. Защо не?“

„Русия воюва безцелно вече три години и половина – война, която една истинска военна сила би спечелила за по-малко от седмица“, добави той.

Президентът на САЩ отбеляза, че това не прави Русия да изглежда достойна, а по-скоро я показва като „книжен тигър“, посочвайки дългите опашки за гориво в страната.

„Путин и Русия са в сериозни икономически затруднения, и сега е моментът Украйна да действа“, отбеляза още той, обещавайки също да достави оръжия на НАТО, които алиансът да използва по свое усмотрение.

По-рано Тръмп заяви, че възнамерява да наложи искането си страните от НАТО да спрат вноса на руски петрол, включително Унгария, ръководена от неговия близък съюзник Виктор Орбан.

В речта си пред Общото събрание на ООН американският президент поднови призива си Европа да прекрати „неудобния“ си внос на петрол и газ от Русия, заявявайки, че докато това не се случи, той няма да наложи обещаните икономически санкции срещу Москва.

Литва настоява ЕС да заобиколи Унгария в преговорите за членство на Украйна

🇱🇹🇪🇺 Литва призова ЕС да намери начин да заобиколи ветото на Унгария в преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС, като настоява за „решителни стъпки“. Това съобщи литовската обществена телевизия LRT на 27 август, цитирайки писмо, което е прегледала.

Унгарският премиер Виктор Орбан, чието правителство е широко възприемано като най-близко до Кремъл в европейския блок, многократно е възпрепятствал пътя на Украйна към ЕС.

В писмо, изпратено до столиците на ЕС миналата седмица преди неформална среща на външните министри в Копенхаген на 1 и 2 септември, Литва настоява блокът да предприеме конкретни стъпки, за да направи кандидатурата на Украйна за членство „осезаема и необратима“.

Според съобщенията Вилнюс предлага започване на преговори за присъединяване на техническо ниво с Украйна и Молдова без участието на Унгария, при условие че останалите 26 държави се съгласят. Официалното одобрение може да последва по-късно, ако Будапеща промени своята позиция или ръководството ѝ се смени, пише медията.

Според писмото бездействието може да отслаби обществената подкрепа в Украйна и да подкопае институционалната воля на страната за провеждане на реформи. Започването на преговори от своя страна би повишило морала на Украйна и би засилило инерцията за реформи, се казва в писмото.

По-рано през август президентът Володимир Зеленски заяви, че по време на скорошната си визита във Вашингтон е поискал от американския си колега Доналд Тръмп да помогне за предотвратяване на възпрепятстването от страна на Будапеща на кандидатурата на Украйна за членство в ЕС. Той добави, че Тръмп е обещал екипът му да разгледа въпроса.

Politico съобщи, позовавайки се на неназован дипломат, че Тръмп е апелирал към Орбан да вдигне ветото и че това е променило динамиката.

Украйна кандидатства за членство в ЕС малко след като Русия започна войната си през 2022 г. и получи статут на кандидат в рамките на месеци.

Будапеща многократно блокира санкции срещу Русия и забави военната помощ за Украйна. През юни Съветът на ЕС не успя да приеме единодушно изявление в подкрепа на Киев, след като Унгария отново отказа да го подкрепи.

Почти всички държави членки на ЕС се съгласиха през юни, че Украйна е готова да открие клъстер „Основи“, но официалните преговори могат да започнат само с единодушното съгласие на всички 27 държави членки.

Орбан: Украйна трябва да остане „буферна зона“ между Европа и Русия.

🇭🇺 Унгарският министър-председател Виктор Орбан направи редица изявления за Украйна, като заяви, че тя трябва да остане „буферна зона“ между Европа и Руската федерация.

Орбан отказа на Украйна правото на присъединяване към Европейския съюз, от което навремето се е възползвала родната му страна, позовавайки се на войната на Русия. Изявление унгарският премиер направи в своя профил на X.

Той за пореден път повдигна темата за Украйна и нейната интеграция в ЕС в поредно интервю, фрагмент от което публикува в своя акаунт. В него ръководителят на унгарското правителство, който систематично и последователно блокира решенията на ЕС относно помощта за Украйна, нейната интеграция и засилването на натиска върху руския агресор, предложи „стратегическо сътрудничество“ на Киев.

„Унгария предлага стратегическо сътрудничество с Украйна – прагматично, гъвкаво и основано на взаимни интереси, а не необратима интеграция. Членството на Украйна в ЕС ще пренесе войната в сърцето на Европа, а нашите семейства не трябва да се сблъскват с риск. Тези времена изискват спокойно разсъждение, а не театрални заплахи“, заяви Орбан и за пореден път пропусна да спомене, че войната е започната от Русия, към която той демонстрира сериозна привързаност.

„Днес съдбата на Украйна е такава, че тя е буферна държава, граничеща с Русия. Не сме готови да приемем такава съдба. Унгарците току-що избягаха от това. Ние също бяхме буферна страна по време на Студената война. Не бяхме част от Съветския съюз, но бяхме на западния периметър на Съветския съюз, на източния периметър на западния свят, но ние бяхме буфер. Ние не искаме да се връщаме към тази позиция. Украйна е в такава ситуация. Това може да е неудобно, може да не е добре и някой иска да се измъкне от това, но факт е, че страната не може да си смени адреса“, заяви унгарският премиер.

Това не е първият опит на Орбан да съчини аргументи относно недопустимостта на влизането на Украйна в ЕС. Така след разпространението от унгарските власти на тези за това как украинците „ще отнемат пари от унгарците“, Орбан заяви, че е против европейската интеграция на Украйна, защото не иска „да бъде в общност със страна, която представлява заплаха“. Москва пък, където унгарският премиер многократно е пътувал и то след началото на руската агресия, изглежда не е такава заплаха в неговите очи.

Освен това Орбан не иска да вижда украинската държава сред страните-членки на НАТО и описа недопускането на нейното членство в Алианса като „своя задача“.

В същото време той периодично се опитва ту да приспи европейската бдителност със заявления за руската военна слабост пред НАТО, ту да посее страх в европейците с твърдения, че Русия печели и Украйна и ≈Европа вече са загубили войната.

Изтече сензационен аудиозапис, според който Орбан може да воюва на страната на Русия.

🇭🇺 Изтече сензационен аудиозапис от 2023 г., който хвърля светлина върху рязката промяна във военната доктрина на Унгария, която според някои означава, че тя дори може да воюва на страната на Русия. В него министърът на отбраната Криштоф Салай-Бобровнички отбелязва, че тя преминава към „военен режим (фаза 0)“, изоставяйки досегашната си ориентация към мир.

„Петото правителство на Орбан взе решение да изгради наистина ефективни, боеготови въоръжени сили. Това означава скъсване с нашата предишна мироопазваща дейност“, продължава министърът в изтеклия запис. Той обяснява, че процесът на „обновяване“ – масово освобождаване на обучените от НАТО висши офицери е „най-лесният начин да се прекъсне с мирната нагласа“ и да се мине към „фаза нула по пътя към война“.

Назначението на генерал-лейтенант Габор Бьорьонди на поста началник на Генералния щаб е част от въпросната трансформация. Според Салай-Бобровнички той е натоварен с изпълнение на новата стратегия, насочена към изграждане на армия, „готова за бой“.

Записът беше разпространен публично на фона на слухове за изтекъл класифициран документ, за който се смята, че „някакъв военен план“, който „определено е против мира по съдържание“. Той съдържа и фрази като: „Ще прекъснем този процес напълно... Със старата мирна нагласа, с която имахме дързостта да живеем и публично, и като млади хора.“

Контекстът прави разкритията още по-експлозивни. През април същата година NBC News разкрива американски разузнавателен доклад, според който унгарският министър-председател Виктор Орбан вече е възприемал Съединените щати като „основен противник“. Наред с това, Унгария задълбочава връзките си с Русия и Китай, подкопавайки единството в рамките на НАТО и ЕС.

Националната военна стратегия на Унгария от 2023 г. твърди, че страната не счита нито една страна за враг, но отбелязва необходимостта от модернизация на армията поради „нестабилната регионална среда“ и войната в Украйна.

Острите противоречия между официалната реторика и тона, чут в изтеклите записи, моментално предизвикаха тревога. В социалните мрежи и международната преса започнаха да изникват въпроси като: „Срещу кого е този военен режим? Срещу Украйна? Румъния?“, докато политически критици настояват за санкции срещу кабинета на Орбан.

Ако думите на Салай-Бобровнички бъдат официално потвърдени, Унгария ще се окаже в уникална и деликатна позиция – член на НАТО, който говори открито за „фаза 0 по пътя към война“, с което ще се изолира все повече от евроатлантическите си партньори.

Съдът в Хага иска обяснение от Унгария за отказа да изпълни заповедта за арест на Нетаняху

Унгарският премиер Виктор Орбан с израелския си колега Бенямин Нетаняху се ръкуват след съвместен брифинг за пресата в Кармелитския манастир в замъка Буда, 3 април 2025 г.
📸 Снимка: Associated Press/Denes Erdos

🇭🇺🤝🇮🇱 Международният наказателен съд в Хага поиска официално обяснение от унгарското правителство за отказа му да изпълни международната заповед за арест, издадена срещу израелския лидер Бенямин Нетаняху по време на скорошната му официална визита в Будапеща.

Според изявлението на съда, искането е направено съгласно член 87, параграф 7 от Римския статут, който позволява образуването на производства срещу държави, които не сътрудничат на съда, „като по този начин възпрепятстват съда да упражнява своите функции и правомощия съгласно статута“.

През ноември международна заповед за арест беше издадена на израелския министър-председател Нетаняху и тогавашния министър на отбраната Йоав Галант, по обвинение в насочване на атаки към цивилно население в ивицата Газа и в използването на глада като метод на война, възпрепятствайки доставките на хуманитарна помощ по време на настоящия конфликт с терористичната група Хамас.

Съдът в Хага посочва, че унгарските власти са нарушили задълженията си с отказа от задържане на Нетаняху въпреки официалното искане, изпратено от съда до Будапеща на 3 април – деня, в който той кацна в страната.

Малко преди началото на срещата с израелския си колега в Будапеща унгарският премиер Виктор Орбан разкри, че страната му ще се оттегли от членството си в Международния наказателен съд.

Съдът в Хага посочи 23 май 2025 г. като краен срок за Будапеща да представи своите становища в писмен вид.

Унгария се оттегля от Международния наказателен съд.

🇭🇺🤝🇮🇱 Унгария се оттегля от Международния наказателен съд, съобщи преди броени минути правителството на страната, докато министър-председателят Виктор Орбан приветства своя израелски колега Бенямин Нетаняху в столицата Будапеща.

Посещението на Нетаняху в Унгария е първата визита на израелския лидер в Европа откакто получи международна заповед за арест през май миналата година, когато съдът със седалище в Хага посочи, че има „разумни основания“ да смята, че носи наказателна отговорност за военни престъпления, включващи „гладуване като метод на война“ и „престъпления срещу човечеството“.

Международният наказателен съд не разполага със собствени механизми за правоприлагане и разчита на своите страни-членки да извършват арестите и да предават заподозрените в Хага. Като страна по Римския статут на МНС, Унгария е длъжна да арестува Нетаняху.

Държавният секретар по международните връзки и отношения Золтан Ковач каза, че страната ще започне процеса още днес „в съответствие с конституционните и международните правни задължения на Унгария“.

Ако оттеглянето се осъществи, Унгария ще се стане единствената страна от Европейския съюз, която не е част от МНС. Израел също не е част от съда, наред със САЩ, Китай, Русия и други страни.

Унгария обяви, че се оттегля от Международния наказателен съд.

🇭🇺🤝🇮🇱 Унгария се оттегля от Международния наказателен съд, съобщи преди броени минути правителството на страната, докато министър-председателят Виктор Орбан приветства своя израелски колега Бенямин Нетаняху в столицата Будапеща.

Посещението на Нетаняху в Унгария е първата визита на израелския лидер в Европа откакто получи международна заповед за арест през май миналата година, когато институцията със седалище в Хага посочи, че има „разумни основания“ да смята, че Нетаняху носи наказателна отговорност за военни престъпления, включващи „гладуване като метод на война“ и „престъпления срещу човечеството на убийства, преследване и други нечовешки действия“.

Международният наказателен съд няма собствени механизми за правоприлагане и разчита на своите страни-членки да извършват арестите и да предават заподозрените в Хага. Като страна по Римския статут на Международния наказателен съд, Унгария е длъжна да арестува Нетаняху.

Държавният секретар по международните връзки и отношения Золтан Ковач каза, че страната ще започне процеса на оттегляне днес, „в съответствие с конституционните и международните правни задължения на Унгария“.

Ако оттеглянето бъде осъществено, Унгария ще се превърне в единствената страна от Европейския съюз, която не е част от МНС. Израел също не е част от съда, наред със САЩ, Китай, Русия и други страни.

Сърбия и Унгария сформират военен съюз.

🇷🇸🤝🇭🇺 Сърбия и Унгария ще сформират военен съюз, а президентите на двете страни Александър Вучич и Виктор Орабан вече работят по осъществяването на плана, твърди сръбското издание Kurir. Ако се реализира, това ще бъде първият военен съюз с участието на Сърбия след разпадането на бивша Югославия.

Според изданието, това е сръбският отговор на подписаното преди броени дни споразумение между Хърватия, Албания и Косово в областта на отбраната. Тъй като Хърватия и Албания са членки на НАТО, Унгария, която също е член на Алианса, може да подпише подобно двустранно споразумение с държава, която не е негов член и това би била Сърбия.

„Имайки предвид промените във Вашингтон, Сърбия е част от една по-широка концепция, водена от Америка, когато става дума за зоната на Южна и Централна Европа. Имайки предвид, че Унгария е член на НАТО и ЕС, подобен ход със сигурност ще има положителен отзвук в евроатлантическата общност. Алиансът е логично следствие от надграждането на отношенията между двете държави и на този етап можем да предположим, че ще служи и като по-широка платформа за всеобхватно военно-политическо сътрудничество с положителни икономически последици“, обясни сръбският анализатор Дарко Обрадович.

„Посредством Унгария Сърбия ще получи косвен достъп до централноевропейската отбранителна инициатива“, посочи още Обрадович, допълвайки че „това е адекватен и пропорционален отговор от страна на Сърбия на меморандума между Албания, Хърватия и т.нар. Косово.“

Югославия и НАТО

Балканският пакт, официално известен като Споразумението за приятелство и сътрудничество, е договор, подписан от Гърция, Турция и Югославия в Анкара на 28 февруари 1953 г.

Пактът трябва да действа като възпиращ фактор срещу съветската експанзия на Балканския п-ов и предвижда евентуално създаване на общ военен щаб за трите страни. Неофициално той е начин за интегриране на Югославия в западната отбранителна система и икономическа помощ поради нарастващите заплахи, които тя получава от Москва.

Югославия и Съветският съюз са били съюзници след Втората световна война, но двустранното сътрудничество е спряно през 1948 г. след противопоставянето между Тито и Сталин. Опасенията от съветска инвазия карат Белград бързо да установи политически и отбранителни споразумения със западните страни.

НАТО смята Югославия за стратегически важна страна, така че Балканският пакт се възприема като начин за западните съюзници да вкарат Югославия в своята сфера на влияние в случай на съветска агресия.

Когато пактът е създаден и подписан, Турция и Гърция вече са членове на НАТО в продължение на една година, след като и двете се присъединяват на 18 февруари 1952 г., докато Югославия е социалистическа необвързана държава, която по-късно става член-учредител на Движението на необвързаните.

Балканският пакт дава шанс на Югославия де факто да се асоциира с НАТО по геополитически въпроси, като същевременно запази своя официален неутралитет. През октомври 1954 г. Израел също изразява своя интерес да се присъедини към алианса с очакването, че Югославия ще действа като посредник в развитието на египетско-израелските отношения; Югославските власти остават отворени към предложението, но в крайна сметка Израел така и не се присъединява към алианса.

300 полицейски служители от специалните части на Унгария са пристигнали в Република Сръбска.

На снимката, публикувана от пресслужбата на унгарския министър-председател Виктор Орбан, той се ръкув с Милорад Додик, президент на Република Сръбска на Босна и Херцеговина, в Кармелитския манастир на 12 септември 2024 г.
📸 Снимка: MTI/Miniszterelnöki Sajtóiroda/Benko Vivien Cher

🇷🇸 Милорад Додик, президент на автономния регион Република Сръбска, съобщи, че по-рано тази седмица в Босна и Херцеговина са били разположени 300 служители от специалните сили на унгарската полиция.

По думите му те се намират в обектите на Министерство на вътрешни работи на Република Сръбска в Баня Лука.

„Трябва да ви съобщя, че съм горд. Съгласих се с премиера Орбан техният антитерористичен отряд от 300 души да дойде в Република Сръбска и че заедно със специалния антитерористичен отдел на МВР на Република Сръбска ще бъдат проведени обучение и тренировки“, отбеляза Додик по време на свое обръщение към парламента на автономния регион снощи.

Додик се срещна с унгарския премиер Виктор Орбан, който заяви, че се надява, че „новите ветрове“ в международната политика ще спрат политическите атаки срещу лидера на Република Сръбска. В същото време Додик похвали Орбан, като го нарече визионер.

След срещата Орбан написа в публикация на социалната мрежа X, че Унгария се бори за стабилност на Балканите, като Додик допринася за това, работейки се за стабилността и прогреса на Република Сръбска, според Klix.ba.

„Той не трябва да бъде наказван за това“, заяви унгарският лидер, намеквайки за присъдата, която беше произнесена срещу президента на Република Сръбска.

Тази новина идва преди днешната присъда срещу президента на Република Сръбска Милорад Додик пред съда на БиХ.

Додик е обвинен в неизпълнение на решения на Върховния представител и Конституционния съд на БиХ. По-рано Додик потвърди, че няма да се яви на присъдата по делото срещу него и изпълняващия длъжността директор на Официален вестник на РС Милош Лукич.

Вместо това той обяви двудневен митинг в Баня Лука и преди това на няколко пъти говори за „радикални ходове“ в случай на присъда, включително връщане към оригиналния Дейтън, оттегляне от Дейтънското споразумение и подписване на споразумение за конфедерация със Сърбия.

Русия подкрепя усилията на Орбан за коледно примирие в Украйна.

📸 Снимка: Pulsar Magazine

🇭🇺🤝🇷🇺 Руският президент Владимир Путин подкрепя усилията на унгарския премиер Виктор Орбан за постигане на коледно примирие в Украйна и голяма размяна на военнопленници, заяви Кремъл в четвъртък, въпреки че Киев се присмиваше на идеята.

Руската инвазия в Украйна отне живота на стотици хиляди, принуди милиони да напуснат домовете си и предизвика най-голямата криза в отношенията между Москва и Запада от Кубинската ракетна криза през 1962 г.

Орбан, който е мишена на чести обвинения от западния свят, че поддържа твърде близки отношения с Путин, направи предложенията в разговор с руския лидер в сряда, за който съобщиха от Кремъл и Будапеща, без да се посочват повече подробности.

„Руската страна подкрепя напълно усилията на Орбан, насочени към намиране на мирно уреждане и разрешаване на хуманитарни въпроси, свързани с размяната на затворници“, посочи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Федералната служба за сигурност (ФСБ) е уточнила подробности относно потенциалната размяна на затворници в унгарското посолство, допълни той.

Украинският президент Володимир Зеленски отговори като призова „да не се играе със собствения имидж за сметка на единството“, а „за общия успех“ и добави, че дискусиите за войната в Украйна не могат да бъдат проведени без нейни представители.

„Абсолютно ясно е, че постигането на истински мир и гарантирана сигурност изисква американска решителност, европейско единство и ангажимент от всички партньори към поддържане на целите и принципите на Хартата на ООН“, допълни Зеленски.

„Надяваме се, че Орбан поне няма да се обади на Асад в Москва, за да слуша и неговите едночасови лекции“, написа украинският президент в Telegram, визирайки сирийския президент Башар ал-Асад, който беше свален и потърси убежище в Русия след като бунтовници превзеха сирийската столица Дамаск на 9 декември.

Орбан отвърна, че категоричното отхвърляне на предложенията от страна на Зеленски е „тъжно“.

Орбан заяви, че ще покани Нетаняху в Унгария след решението на Международния наказателен съд.

Министър-председателят Бенямин Нетаняху (вдясно) и унгарският премиер Виктор Орбан (вляво) държат кубчето на Рубик на унгарско-израелския бизнес форум в Будапеща, 19 юли 2017 г.
📸 Снимка: Haim Zach/GPO/Flash90

🇮🇱🤝🇭🇺 Унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че ще покани на гости израелския си колега Бенямин Нетаняху и даде гаранция, че заповедта за арест на Международния наказателен съд няма да бъде изпълнена.

В четвъртък международният съд издаде заповеди за арест на Нетаняху и неговия бивш министър на отбраната Йоав Галант, както и на Ибрахим Ал-Масри, ликвидирания военен командир на Хамас, за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на конфликта в Ивицата Газа.

Орбан, чиято страна е председател на Европейския съюз на ротационен принцип за период от шест месеца, заяви пред държавното радио, че заповедта за арест на Международния наказателен съд е „погрешна“ и посочи, че израелският лидер ще може да води преговори в Унгария „при подходящата безопасност“.

„Днес ще поканя министър-председателя на Израел г-н Нетаняху на посещение в Унгария и в тази покана ще му гарантирам, че ако дойде, решението на съда няма да има ефект[...] и няма да следим съдържанието му“, категоричен бе унгарският лидер.

Откакто Орбан и неговата националистическа партия Фидес заеха мястото си във властта през 2010 г., двамата с Нетаняху изградиха близки политически отношения, а Нетаняху гостува в Будапеща на официална визита през 2017 г.

Израелските лидери и Белият дом категорично осъдиха решението на Международния наказателен съд, докато Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика, заяви, че заповедите не са политически, както и че всички държави-членки на ЕС трябва да зачитат и прилагат съдебното решение.

Унгария и Чехия са сред най-силните поддръжници на Израел в рамките на Евросъюза, докато на другата противоположност са страни като Испания и Ирландия, които не пропускат да подчертаят подкрепата си за палестинската кауза.

В отговор на решението на съда, външното министерство на Чешката република заяви, че Прага ще спазва международните си правни задължения.

Министър-председателят на страната Петр Фиала обаче нарече съдебното решение „жалко“, като по-късно написа на профила си в X, че решението: „подкопава неговия авторитет в други случаи, когато приравнява избраните представители на една демократична държава с лидери на ислямистка терористична организация“.

Премиерът на Швеция: Орбан може да говори от името на Русия, но не и от наше име.

🇸🇪⚔️🇭🇺 Шведският министър-председател Улф Кристерсон разкритикува думите на унгарския лидер Виктор Орбан относно неотдавнашните избори в Грузия, заявявайки, че „той не говори от името на европейските страни, той не говори от името на Швеция. Може би той говори от името на Русия, но не говори за наше име“.

Изказването на Кристерсон идва на фона на нарастващи опасения за начина, по който се проведоха парламентарните избори в Грузия. По всичко личи, че изборите не са преминали както трябва, посочи той.

„Изключително тревожно е, че едно правителство под руско влияние прави всичко възможно, за да спре сближаването с Европа, което е волята на народа. Това трябва да има последствия. Не можем да си сътрудничим с правителство, което се противопоставя на всичко, което защитаваме“, отсече лидерът на скандинавската държава.

Освен това Кристерсон подчерта подобни проблеми, наблюдавани на последните избори в Молдова, като отбеляза, че и двете страни са попаднали в кръстосания огън между руското влияние и европейските демократични стремежи.

„Всички индикации сочат към мащабни нарушения. Това са две страни, които в моемнта са в разгара на битка между руското влияние и европейското демократично влияние. Бих казал, че това е изключително тревожно“, отбеляза той.

Кристерсон изрази опасения, че ситуацията в Грузия може да се развие по сценарий, сходен с този в Беларус.

„Загрижен съм, че можем да видим ситуация в Грузия, подобна на това, което се случва в Беларус. Амбицията на Русия да спре сближаването с Европа не е от вчера. Това не е традиционна война, а хибридна война срещу тези страни, което я прави наистина опасна“, заключи той.

Украйна и Унгария подготвят двустранен документ, засягащ членството на Киев в НАТО.

📸 Снимка: Euronews

🇺🇦🤝🇭🇺 Украйна и Унгария подготвят двустранен документ за бъдещите отношения, който съдържа клауза за присъединяването на Украйна към НАТО, заяви президентът Володимир Зеленски.

„Днес, благодарение на вашата работа и благодарение на вашите връзки и диалог с Унгария, страната и унгарците в Унгария, мисля, че може да се направи сериозен принос, геополитически принос, част от вътрешен план за добросъседство и тесен диалог със съседите и, което е важно, ефективен. Ето защо вашият диалог с унгарците е много важен“, каза той.

Зеленски подчерта, че Унгария е една от тези, които могат частично да блокират плана за победа на Украйна. Той подчерта, че според него украинците ще преодолеят всяка блокада, но иска да победят без пречки от съседите си, а по-скоро с тяхната помощ.

„Днес се подготвя двустранен документ. Много бихме искали да имаме двустранен документ между Украйна и Унгария. В него има много неща. Да се премахнат недоразуменията и предизвикателствата на настоящето, бъдещето, както историческо, така и минало. За да избегнем повдигането на въпроса за малцинствата“, посочи Зеленски.

По думите му в двустранния диалог и документа са включени въпросите на сигурността, сред които е членството на Украйна в НАТО, като Украйна моли Унгария да не блокира поканата на Алианса.

„Тоест да не подкрепят, да не гласуват за нас, но и да не блокират. Днес този елемент е в нашите предложения и бихме искали Унгария да не блокира дори този елемент. Това е важно за нас“, заяви президентът.

Унгария е една от малкото страни в Европейския съюз, които блокират процеса по европейската интеграция на Киев. Будапеща също така блокира финансовата помощ за Украйна и обикновено се противопоставя на антируските санкции.

Освен това Будапеща, която в момента е председател на Евросъюза, блокира отпускането на заем, който ще бъде обезпечен с приходи от замразените руски активи, като изтъква, че не иска да взима решение преди президентските избори в САЩ.

Освен това унгарският премиер Виктор Орбан разкритикува плана за победа на Украйна.

Bild: Орбан призовава ЕС да възстанови дипломатическите отношения с Русия в писмо до Шарл Мишел

Унгарският премиер Виктор Орбан се ръкостиска с руския президент Владимир Путин по време на визитата си в Кремъл в началото на юли 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Valeriy Sharifulin

🇭🇺 Премиерът на Унгария Виктор Орбан заяви, че Европейският съюз трябва да възстанови дипломатическите си отношения с Русия, изброявайки това като едно от заключенията на предполагаемата му "мисия за мир". Това съобщи немското издание Bild на 15 юли, цитирайки писмото на Орбан, с което изданието се е сдобило.

В писмо до президента на Европейския съвет Шарл Мишел след среща с лидерите на Украйна, Москва, Китай, Турция и кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп, Орбан е представил резюме от 10 точки на заключенията и предложенията на начинанието.

Измамните дипломатически усилия на Орбан, а именно срещите му с руския лидер Владимир Путин и китайския Си Дзинпин под логото на председателството на ЕС, предизвикаха гнева в целия съюз. Брюксел подчерта, че въпреки продължаващото председателство на Унгария на Съвета на ЕС, пътуванията по никакъв начин не представляват блока.

Европейската комисия съобщи, че ще бойкотира неофициалните министерски срещи, организирани от унгарското председателство в отговор на пътуванията, докато според съобщенията над 60 члена на Европейския парламент призоваха за спиране на правото на глас на Унгария в ЕС.

Дипломатическите отношения между ЕС и Русия се разпаднаха драстично след началото на войната през февруари 2022 г. Докато голяма част от блока застана с подкрепата си зад нападнатата страна, Будапеща поддържаше близки отношения с Москва, многократно възпрепятствайки санкциите срещу Русия и помощта за Украйна.

Като друго предложение в писмото, Орбан призовава за „политическа офанзива“ в Глобалния юг, за да си върнем „уважението, което сме загубили по отношение на нашата позиция относно войната в Украйна“.

Усилията на Киев и Запада да ангажират страните от Глобалния Юг в мирните усилия дадоха само ограничени резултати, главно поради техните дългогодишни икономически връзки с Русия и скептицизма към Запада.

Унгарският премиер също призова за преговори с Китай за евентуална "мирна конференция".

След като отхвърли срещата на върха в Швейцария, Пекин представи свое собствено предложение за мир, което ще включва среща на върха, призната както от Русия, така и от Украйна. Орбан се срещна със Си в Китай на 8 юли, като нарече Пекин „ключова сила“ в постигането на мир.

Унгария притиска Украйна да признае цялото Закарпатие за „традиционно унгарски“ регион.

📸 Снимка: Newsweek

🇭🇺⚔️🇺🇦 Унгарското правителство настоява Украйна да признае цялата територия на Закарпатието, дори районите, където никога не са живели етнически унгарци, като „традиционно унгарска“ територия, според статия на Европейска правда.

Това искане е една от 11-те точки, които Украйна получи през януари 2024 г. от унгарския външен министър Петер Сиярто, които досега не бяха оповестени публично. Унгарският премиер Виктор Орбан се съгласи да подкрепи началото на преговорите за членство на Украйна в ЕС само ако украинските власти публично се ангажират с тези 11 искания.

В статията на украинското издание се посочва, че най-проблемният момент е идентифицирането на областите в Украйна със специално ниво на гарантирани права за унгарците, като се допълва, че Будапеща изисква автоматично признаване на всички селища в Закарпатието като „традиционно унгарски“.

„Дори и там, където унгарци никога не са живели исторически. Основата е, че дялът на унгарците в Закарпатския регион е бил над 10% според преброяването от 2001 г. и предишни години“, отбелязва статията.

Понастоящем украинското законодателство включва правило, според което едно селище може да бъде признато за „традиционно“ местожителство на малцинство, ако поне 10% от населението му е принадлежало към определена етническа група в последните 100 години. Правителството на Орбан обаче изисква пълното премахване на това правило от 10%.

Освен това официална Будапеща настоява Украйна да използва само преброяването от 2001 г., въпреки че броят на унгарците, живеещи в Закарпатието, е намалял почти наполовина оттогава, главно поради разпространението на унгарски паспорти от страна на Орбан.

Журналисти от „Европейска правда“ обясниха, че причината за това искане е, че правителството на Орбан признава, че дялът на унгарското население в Закарпатието е паднал под въпросните 10%.

„Сега Будапеща вижда възможност да използва този исторически шанс, за да принуди Украйна да възстанови „унгарството“, което вече не съществува в действителност“, се казва в статията.

Към момента на публикацията пресслужбата на външното министерство на Украйна не е направила официален коментар по повод исканията на Унгария.

На 26 юни унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че Унгария подкрепя „консенсуса от шест точки“, предложен от Китай и Бразилия за разрешаване на руско-украинската война.

На 18 юни унгарските власти решиха, че украинските граждани могат да получават разрешение за пребиваване дори с изтекъл паспорт.

Десетки хиляди излязоха по улиците на Будапеща в „Марш за мир“ срещу участието на Запада във войната в Украйна

🇭🇺 Унгарското правителство иска да попречи на Европа да влезе във война с Русия, правителството на страната знае как да направи това, заяви унгарският премиер Виктор Орбан в речта си пред многохилядния „Марш на мира“ в подкрепа на политиката на правителството срещу ескалацията на конфликта в Украйна.

Унгария смята, че намерението на Украйна да продължи военните действия ще доведе до собствената й смърт, има нужда от мирни преговори, подчерта Виктор Орбан.

„Имаме гигантска задача пред себе си, каквато никога досега не сме имали. Трябва да попречим на Европа да влезе във война, която ще доведе до нейното собствено унищожение“, каза Орбан и добави, че „унгарското правителство знае как да направи това.“

„Аварийната спирачка трябва да бъде дръпната, за да може поне всеки, който иска да слезе, да слезе от европейския влак, летящ към войната“, каза Орбан пред събралите се хора.

„Европа не може да понесе още една война. Във война не можем да спечелим нищо, но можем да загубим всичко“, каза Орбан и припомни опита и загубите от Първата и Втората световни войни

„Ние няма да ходим трети път на Изток, няма да ходим отново на руския фронт, ние сме били там и няма какво да спечелим там“, заяви премиерът.

Според Орбан е необходимо да се предотврати осъществяването на опасните планове на ЕС и НАТО, водещи до разрастване на конфликта в Украйна, и на предстоящите избори за Европейски парламент да се гласува за партии, които се застъпват за мир, а не за война.

„Отказът от мир означава смърт за Украйна“, каза унгарският премиер, призовавайки за прекратяване на огъня и започване на преговори за разрешаване на украинския конфликт. Той подчерта, че опасните идеи и планове, „според които Русия може да бъде победена с помощта на западните технологии“, са напълно нереалистични.

В същото време Орбан е убеден, че в конфликта в Украйна не може да има победител, той причинява само смърт и разрушения, така че трябва да бъде решен по мирен начин възможно най-скоро.